Дънс Скот: За първия принцип

Джон Дънс Скот: За първия принцип

превод от латински език: Георги Каприев

Преводът е осъществен по: Johannes Duns Scotus, Tractatus de primo principio/ Abhandlung über das erste Prinzip, hg. übers. u komm. von W. Kluxen, Darmstadt, 1974.

линк за сваляне: За първия принцип

Печатна версия: Джон Дънс Скот, За първия принцип, превод от латински език Георги Каприев, „ЛИК“, София, 1998.
Реклама

АБСТРАКТНИЯТ ЧОВЕК Е ЧУДОВИЩЕН

Francisco_Jose_de_Goya_WEBИнститут за средновековна философия и култура – София има удоволствието да Ви покани

на академична лекция

на тема

Абстрактният човек е чудовищен.

Теорията за интелектуалното щастие, от Алберт Велики до Борхес и обратно.  

лектор

д-р Евелина Митева

(университет в Кьолн)

₪₪

модератор

д-р Гергана Динева

(Софийски университет)

₪₪₪

понеделник, 16 май 2016 г., 13.00 ч.

зала 333

 4 блок, кампус Изток на СУ „Св. Климент Охридски”

 

₪₪₪

анотация

“Интелектуално щастие” е философска теория, която набира особена популярност в периода на високата схоластика. Теорията гласи, че ако човешкият интелект бъде постепенно абстрахиран от ограниченията на материята, с която е обвързан, той ще може в чистотата си да съзерцава божественото, чистата истина – и то в този, а не в отвъдния живот.
Обещание или изкушение? Преклонение пред силата на човешкия дух или илюзия? Може ли универсалният интелект да ни донесе индивидуално щастие?
В тази лекция ще бъдат разгледани съдържателните ограничения на теорията, но и нейното историческо влияние.

Йоан Дамаскин: Извор на знанието. Том 1

Damascenus_Tomus_IИзлезе първият двуезичен (старогръцки и български) том от поредицата „Извори на богословието и християнската философия“ под редакцията на Иван Христов и Светослав Риболов: Йоан Дамаскин: Извор на знанието. Том 1, превод от старогръцки език Атанас Атанасов, „Изток-Запад“, С. 2014, 384 стр.

Той включва произведенията „Философски глави“ и „За ересите“, които съставят първите две части от трилогията „Извор на знанието“ на свети Йоан Дамаскин. Преводът е осъществен по  Ioannes Damascenus, Patrologia graeca, vol. 94, J. P. Migne, Paris 1857.

₪ ₪ ₪

Тома от Аквино: Сума против езичниците, книга първа

Summa contra gentiles pars 1Излезе на български език първа част от втората Сума на Тома от Аквино, Сума против езичниците, превод от латински Цочо Бояджиев, Фондация „Комунитас“, С. 2012, 240 стр.

₪ ₪ ₪

„Писана в продължение на цели седем години (1258-1265), Сума против езичниците или още Книга за истината на католическата вяра срещу заблужденията на езичниците, е вторият по значение „богословски свод“ на св. Тома от Аквино. Наричат я „Малката сума“, за да я разграничат от монументалното му съчинение Сума на теологията (1266-1273) – мащабна катедрала на мисълта, истински интелектуален шедьовър на латинската схоластика, където всеки аспект на християнското Откровение наистина намира място в архитектониката от въпроси, опровержения и аргументи, изложени на близо десет хиляди страници (творбата си остава незавършена). […] Безспорно, „Малката сума“ на първо място се стреми да опровергае някои сериозни заблуди на епохата, най-вече дело на такива коментатори на Аристотел като арабина Ибн Рушд, познат с латинското име Авероес (1126-1198), или евреина Моше бен Маймон, известен като Маймонид (1138-1204). „Малкият свод“ на Тома от Аквино със сигурност е мислен като наръчник за католическите мисионери в техния сблъсък с исляма, ала по своя обхват и техника на аргументацията творбата многократно надхвърля подобна задача. Съвсем логично е Сумата да е насочена към най-елитните кръгове в тогавашните университети, където, както изглежда, е имало немалко errantes – заблудени или повлияни от учението на авероизма, които противопоставят истините на разума и истината на вярата. […]

Прочети още »