Skip to content

Цочо Бояджиев

Tzotcho Boiadjiev_pic_2₪ ₪ ₪

биография

Роден на 25 септември 1951 година в Троян.

През 1970 завършва Смесена гимназия с преподаване на немски език в Ловеч.

 

₪ ₪ ₪

академична биография

от 1972 до 1976 е студент във Философския факултет на Софийския университет, специалност философия със специализации по психология и българска филология.

от 1977 до 1980 година е аспирант към катедра „История на философията”. През 1980 година защитава дисертация върху модерното немскоезично платонознание.

от 1978 година е асистент, а от 1987 година – доцент по антична и средновековна философия във Философския факултет на Софийския университет.

Хабилитира се през 1987 година.

през 1990 година защитава втори докторат върху понятието за природа в средновековната философия.

от 1992 година е професор по история на философията.

 

Чел е лекционни курсове по обща история на философията, философия на средновековието и Ренесанса, антична философия, културна антропология на европейското средновековие, както и множество специализирани курсове пред студенти от специалностите философия, психология, педагогика, журналистика, класическа филология и българска филология в Софийския университет, както и в университетите в Пловдив и Велико Търново, в Американския университет в Благоевград, Нов български университет и Първо частно театрално училище.

 

₪ ₪ ₪

членства в научни организации, издателска дейност, стипендии и специализации

През 1991 – 1999 години е ръководител на катедрата по история на философията във Философския факултет на Софийския университет.

От 2000 година е директор на Института за средновековна философия и култура, София.

Като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболд” е специализирал в Тюбинген (1988/9 и 1993), Кьолн (1998) и Берлин (2003, 2005 и 2007). През 2000 година е пребивавал в Берлинския научен колеж като гост на ректора. През 2001/2 година е специализант в „Колегиум Будапещ”, Унгария, а през 2004 – в Американската академия в Рим.

Участвал е на многобройни международни научни конференции в Австрия (Кирхберг), България (София, Eлена, Гюлечица, Троян), Гърция (Ксанти), Испания (Ескориал), Англия (Бристол), Франция (Поатие), Италия (Флоренция, Пиза, Бари) и Германия (Кьолн, Ерфурт, Хамбург, Хановер) и др.

Съиздател е на поредицата Bibliotheca Christiana.

Съиздател е на поредицата „Семинар 333”.

Съиздател е на „Архив за средновековна философия и култура”.

Съиздател е на поредицата Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters на издателство Brill, Холандия.

Член е на редакционния съвет на списание „Християнство и култура”.

Съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).

Член е на няколко европейски академични институции: Международното Платоново общество, Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), Ерфуртската академия на науките, Берлинското научно общество, Приятелския кръг на Томас Институт, Кьолн.    ₪ ₪ ₪


 библиография

 

монографии

„Неписаното учение” на Платон, София, Наука и изкуство, 1984, 207 с.

Социалната представа за учения, София, Наука и изкуство, 1987, 177 с. (с П. Бояджиева и К. Петкова).

Студии върху средновековния хуманизъм, София, Университетско издателство, 1988, 146 с.

Античната философия като феномен на културата, София, Критика и хуманизъм & УИ, 1990, 198 с. (второ издание: Любомъдрие, 1994, 143 с.; немско издание: Die frühgriechische Philosophie als Phänomen der Kultur, Würzburg, Königshausen & Neumann, 1995,  216 S.).

Ренесансът на XII век: природата и човекът, София, Университетско издателство, 1991, 208 с.

Августин и Декарт. Размишления върху основанията на модерната култура, София, Университетско издателство, 1992, 119 с.

Философия на европейското средновековие, София, Минерва, 1994, 184 с.

Две университетски лекции (Михаил Псел и византийският хуманизъм на XI век. Паламитските спорове), Велико Търново, Слово, 1997, 95 с.

Кръговрат на духа. Философски есета и студии от Платон до Фичино, София, ЛИК, 1998, 212 с.

Нощта през средновековието, София, Софи-Р, 2000, 635 с. (немско издание: Die Nacht im Mittelalter, Würzburg, Königshausen & Neumann, 2003, 476 S.).

Locaremotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, София, Софи-Р, 2007, 448 с.

 

₪ ₪ ₪

съставителства

Идеята за времето, Антология, София, Наука и изкуство, 1985, 481 с. (със З. Попов).

Пиер Абелар, Избрани съчинения, София, Наука и изкуство, 1985, 414 с.

Пет средновековни философски трактата, София, Наука и изкуство, 1989, 580 с.

Средновековни философи, София, Университетско издателство, 1994, 503 с. (с Г. Каприев).

Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter, Turnhout, Brepols, 2000, 554 с. (с Г. Каприев и А. Шпеер).

Разум и възвишеност (в чест на проф. Д. Аврамов), Издателско ателие Аб, София, 2004 (с Б. Кунчев), 254 с.

Играта през средновековието, София, Софи-Р, 2005, 144 с.

 

₪ ₪ ₪

статии и студии

Проблемът за Единното в „Парменид” и „неписаните учения” на Платон, Философска мисъл, кн. 7, 1979, с. 115-120.

Панеций и платонизацията на стоицизма, Философска мисъл, кн. 8, 1980, с. 81-90.

Лекциите „За благото” и езотерическата философия на Платон, Философска мисъл, кн. 7, 1981, с. 13-22.

Über die Möglichkeit, Platons ontologisches System monistisch zu deuten, in: Sprache und Ontologie. Akten des 6. internationalen Wittgenstein-Symposium, Wien 1982, S. 68-70.

Платоновият диалог и елинската словесност, Философска мисъл, кн. 8, 1982, с. 8-18.

Социалното самоутвърждаване на ранногръцката философия, Философска мисъл, кн. 9, 1983, с. 49-59 (с П. Бояджиева).

Über eine Rezeption der atomistischen Physik im Mittelalter: Guillaume de Conches, in: Proceedings of  the  First International Congress on Democritus, vol. 2, Xanthi 1984, p. 305-313.

„Чуждата земя” като конструктивен елемент на средновековната култура, Социологически преглед, извънреден брой, 1984, с. 51-56.

Хомо виатор, в: Пиер Абелар, Избрани съчинения, София, Наука и изкуство, 1985, с. 7-55.

За „Животът на философите”, в: Диоген Лаерций, Животът на философите, София, Народна култура, 1985, с. 7-14.

Сократическите съчинения на Ксенофонт, в: Ксенофонт, Сократически съчинения, София, Народна култура, 1985, 5-15.

Социокултурният контекст на идеята за времето, в: Идеята за времето. Антология, София, Наука и изкуство, 1985, с. 7-17 (със З. Попов).

Философията като терапия. Рецензия за Л. А. Сенека, Избрани диалози, АБВ, бр. 28, 1987.

Опит върху средновековната еротика, Социологически преглед, извънреден брой,

Античната философия като феномен на културата. Цикъл лекции, Родна реч, кн. 1-10, 1988.

Съдбата – случаят – чудото: три „натуралистични” теми във философията на Шартърската школа, Философска мисъл, кн. 3, 1989, с. 60-75.

„Ренесансът на XII век” и школата в Шартр, в: Пет средновековни философски трактата, София, Наука и изкуство, 1989, с. 7-45.

Une Jerusalem de l’esprit, Lettre internationale, Nr.23, hiver 1989/1990, p. 17-19.

Платоновата диалектическа онтология, в: Платон, Диалози, т. 4, София, Наука и изкуство, 1990, с. 7-38.

Какво е живо и какво е мъртво в античната философия, Прочее, кн. 1, 1990, с. 39-48.

Сократовите беседи и модерният диалог, Философски преглед, кн. 2, 1991, с. 38-57.

Диалогичният принцип на историко-културното изследване, Съвременник, кн. 3, 1991, с. 470-479.

Наблюдения върху Платоновото понятие за истина, Философска мисъл, кн. 1, 1991, 29-39.

Studium parisiense, Lettera internazionale, Nr.27 (inverno), 1991, p. 67 – 70.

Ерос като кръговрат на духа, в: Марсилио Фичино, Коментар върху Платоновия „Пир”, за любовта, София, Гал-Ико, 1992, с. 5-18.

Der menschliche Körper und seine Lebenskräfte in der Ideenwelt des Mittelalters. Ein Versuch über die mittelalterliche Erotik, in: Mensch und Natur im Mittelalter, hrsg. von A. Zimmermann (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 21/2), Berlin – New York, Walter de Gruyter, 1992, S. 795 – 814.

Die Naturwissenschaft als Metaphysik der Natur bei Wilhelm von Conches, in: Scientia und ars im Hoch- und Spätmittelalter, hrsg. von A.Zimmermann  (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 22), Berlin – New-York, Walter de Gruyter, 1994, S. 369-380.

Ескиз върху средновековния индивидуализъм, Lettre internationale, кн. 8, 1995, с. 14-16.

Свети Тома от Аквино и средновековната визия за човека, в: Тома от Аквино, За човека, София, ЛИК, 1995, с. 179-201.

Мълчанието и гласовете на нощта, Архив за средновековна философия и култура, свитък 2, 1995, с. 165-192.

Майстер Екхарт или за мъжеството на разума, в: Майстер Екхарт, Проповеди и трактати, София, Университетско издателство, 1995, с. 5-27.

Die Marginalisierung als principium individuationis  des mittelalterlichen Menschen – am Beispiel Abälards, in: Individuum und Individualtät im Mittelalter, hrsg. von Jan A. Aertsen und A. Speer (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 24), Berlin – New York, Walter de Gruyter, 1996, S. 111-123.

Проблемът за светлината в коментара на свети Тома от Аквино към „За божествените имена” на Дионисий Псевдо-Ареопагит/ Das Lichtproblem im Kommentar des heiligen Thomas von Aquin zu Dionysius De divinis nominibus, Архив за средновековна философия и култура, свитък 3, 1996, с. 54-66 и 198-210.

Августин и проблемът за времето. Разсъждение върху единадесета книга на „Изповеди”, Пловдив 1997, 14 с.

Средновековният апокалиптизъм и митът за хилядната година, Летература, кн. 16, 1997, с. 3-8.

Studiositas и curiositas у свети Тома от Аквино, Архив за средновековна философия и култура, свитък 4, 1997, с. 168-172.

Loca nocturna – Orte der Nacht, in: Raum und Raumvorstellungen im Mittelalter, hrsg. von Jan A. Aertsen und A. Speer (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 25), Berlin – New York 1998, S. 439-451.

Wozu mittelalterliche Philosophie?, in: Was ist Philosophie im Mittelalter?, hrsg. von Jan A. Aertsen und A. Speer (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 26), Berlin – New York 1998, S. 30-37.

Die Nacht im Mittelalter. Vier Vorlesungen, in: Überleben. Ein Auswahl von Texten bulgarischer Autoren, hrsg. von A. Andreev, Köln, Deutsche Welle, 1999, Bl. 76-89.

Gregorios Akindynos als Ausleger des Dionysios Pseudo-Areopagita, in: Die Dionysios-Rezeption im Mittelater. Internationales Kolloquium in Sofia vom 8. bis 11. April 1999 unter der Schirmherrschaft der S.I.E.P.M., hrsg. von Tz. Boiadjiev, G. Kapriev und A. Speer, Turnhout 2000, S. 105-122.

Verbaessentiantres. Въведение в културната антропология на средновековието, в: Symposion. Сборник в чест на проф. Богдан Богданов, София, Сонм, 2000, 197-214.

DermenschlicheKörperundderAktderVernunft. Eine Streitfrage im byzantinischen 14. Jahrhundert, Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur, H. 8, 2002, S. 83-89.

Философът в имагинерния свят, Критика и хуманизъм, кн. 2, 2002, с. 41-48.

Далечната земя. Бележки върху една средновековна представа, Християнство и култура, кн. 4, 2002, с. 60-75.

Locaremotissima. DiscoursesofremotnessintheMiddleAges, Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur, H. 9, 2003, S. 106-124.

Meristonsymbolon. Григорий Акиндин и спорът за Таворската светлина, Архив за средновековна философия и култура, свитък 9, 2003, с. 200-222.

The One and the Being. Georgios Pachymeres between Plato and Dionysius, in: Die Logik des Transzendentalen. Festschrift für Prof. Jan A. Aertsen, hrsg. von M. Pickavé (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 30), Berlin – New York 2003, S. 501-510.

СтранатаКуканя. Опитвърхуеднасредновековнаутопия, в: Cultura animi. Сборник в чест на доц. Анна Николова, София, Изток-Запад, 2004, с. 49-69.

Das historische Archiv als Kennmal der Raumvorstellungen im Mittelalter, in: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens in Europa, hrsg. von G. Mensching und G. Kapriev, Hannover – Sofia 2004, S. 48-57.

Човешкото тяло и действието на разума. Един дискусионен проблем във византийското четиринадесето столетие, във: Философски семинари. Гьолечица – 20 години, София 2004, с. 44-50.

Георгий Пахимер между Платон и Дионисий: единното и битието, в: Архив за средновековна философия и /култура, свитък 10, 2004, с. 140-154.

Omne verbum sonat. Бележки върху феномена на гласното четене през средновековието, Християнство и култура, кн. 3, 2004, с. 78-86 (немски превод в: Vernunft und Offenbarung, hrsg. von G. Kapriev und G. Mensching, Sofia 2006, S. 10-24).

Местата на университета. Случаят Верчели, в: Разум и възвишеност. Юбилеен сборник в чест на проф. Димитър Аврамов, София, Аб, 2004, с. 7-29 (с П. Бояджиева).

Играта и времето. Бележки върху интерпретацията на играта през късното средновековие, в: Играта през средновековието, София, Софи-Р, 2005, с. 9-32.

Един автентичен европейски символ: „Света София” в Константинопол”, в:Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност, София, 2005, 206-221 (с. Г. Каприев).

Отсъстващият център на средновековна Европа, в: Отвъд дисциплинарните (само)ограничения. Сборник в чест на проф. Елена Михайловска, София, Университетско издателство, 2006, с. 26-40.

Плитон и „елинската теология“, в: Ars и scientia през Средновековието, Велико Търново 2006, с. 36-48 (немски превод: GeorgiosGemistosPlethonunddieontologischeGrundlegungder “hellenischenOntologie”, in: WasistIdee, hrsg. vonG. KaprievundG. Mensching, Hannover, WehrhahnVerlag, S. 62-74).

Възхвала на всекидневието, Ето, кн. 1, 2007, с. 157-161.

Местата на университета: случаят Флоренция, в: Европейските институции на знанието в началото на Новото време, Велико Търново, Одри, 2008, с. 19-37 (с П. Бояджиева).

Местата на университета: случаят Арецо, в: Ранномодернa Европа. Университети, наука, хуманизъм, Велико Търново, Абагар, 2009, с. 13-28 (с П. Бояджиева).

За детерминизма и свободата на волята. Бележки върху една дискусия от последните десетилетия на Византия, Християнство и култура, кн. 2, 2009, с. 18-27; кн. 5, с. 62-75.

Местата на университета: случаят Тревизо, в: Мрежи и институции на знанието в ранномодерна Европа, Велико Търново, Абагар, 2010, с. 13-30 (с П. Бояджиева).

Тома от Аквино: причините за греха, Християнство и култура, кн. 4, 2010, с. 31-42; кн. 6, с. 27-39; кн. 8, с. 16-25.

Европа: фотографският Вавилон, Проблеми на изкуството, кн. 3, 2011, с. 59-60.

Лудата трева – другите пространства на Радичковия свят, в: Летене по Радичков, София 2011, с. 69-78.

Winter in the Monastery, in: Wahrheit und Geschichte. Die gebrochene Tradition metaphysischen Denkens. Festschrift zum 70. Geburtstag von Günter Mensching, Würzburg, Königshausen & Neumann, 2012, S. 103-112.

Снимка за спомен. Фотографията и парадоксите на паметта, в: Български философски преглед, кн.1, 2012, с. 107-124.

On Determinism and Free Will: Remarks on a Discussion from the last Decades of Byzantium, in: Knotenpunkt Byzanz. Wissensformen und kulturelle Wechselbeziehungen (Miscellanea Mediaevalia, Bd. 36), hrsg. von A. Speer und Ph. Steinkrüger, Berlin-Boston 2012, S. 308-329.

 

 ₪ ₪ ₪

преводи

—  от старогръцки

Testimonia Platonica, в: „Неписаното учение” на Платон, София, Наука и изкуство, 1984, с. 41-93.

Платон, Парменид, в: Диалози, т. 4, София, Наука и изкуство, 1990, с. 41-113.

Псевдо-Дионисий Ареопагит, Мистическото богословие, Философски преглед, кн. 3, 1991, с. 46-50 (също в: Средновековни философи, с. 83-87).

Димитрий Кидонис, За презрението към смъртта, в: Архив за средновековна философия и култура, свитък 7, 2001, с. 257-288.

Плотин, Енеади, София, Изток-Запад, 2005, 869 с.

Аристотел, Физика, София, Захари Стоянов, 2012, 453 с.

 

—  от латински

Пиер Абелар, История на Абеларовите нещастия, в: Пиер Абелар, Избрани съчинения, София, Наука и изкуство, с. 59-105.

Пиер Абелар, Теология за схоларите, пак там, с. 109-276 (с П. Стоянова).

Пиер Абелар, Етика или Познай себе си, пак там, с. 327-399 (със З. Попова).

Гийом от Конш, Глоси към Платон (Трактат за световната душа. Трактат за първата материя), в: Студии върху средновековния хуманизъм, София, Университетско издателство, 1988, с. 111-147 (също в: Средновековни философи, с. 305-342).

Тиери от Шартр, За деянията в шестте дни, в: Пет средновековни философски трактата, София, Наука и изкуство, 1989, с. 201-223.

Бонавентура, Пътеводител на ума към Бога. За възвеждането на изкуствата към теологията, София, Критика и хуманизъм, 1991, 80 с. (също в: Средновековни философи, с. 343-387; както и в: Бонавентура, Избрани произведения, София, Университетско издателство, 2008, с. 13-68).

Хонорий Августодунски, Светилник или Свод на цялото християнско богословие, София, Критика и хуманизъм, 1992, 144 с.

Тома от Аквино, За съществуващото и същността. За вечността на света, София, Критика и хуманизъм, 1992, 58 с. (също в: Средновековни философи, с. 400-430; както и в: Тома от Аквино, Философски трактати, София, Изток-Запад, 2011, 43-74. 171-180).

Марсилио Фичино, Коментар върху Платоновия „Пир”, за любовта, София, Гал-Ико, 1992, 174 с. (също в: Марсилио Фичино, Трактати, София, Университетско издателство, 2008, с. 9-136).

Аврелий Августин, За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята, София, София, 1992, 102 с. (също в: Августин, Малки трактати, София, ЛИК, 2001, с. 145-216).

Фредегизий от Тур, За нищото и мрака, в: Средновековни философи, с. 129-134.

Бонавентура, Четвърто теологическо слово: „Един е вашият учител – Христос”, в: Средновековни философи, с. 388-399 (също в: Бонавентура, Избрани произведения, с. 69-84).

Сигер от Брабант, Въпроси за разумната душа, в: Средновековни философи, с. 447-474.

Документът по осъждането на авероистите на 7 март 1277 година, в: Средновековни философи, с. 475-496.

Николай от Куза, За скрития Бог, Архив за средновековна философия и култура, свитък 1, 1994, с. 155-160.

Джовани Пико делла Мирандола, За съществуващото и единното, София, Семинар 333, 1994, (второ издание, 2004).

Тома от Аквино, Доказателства за съществуването на Бога, София, Семинар 333, 1995, 29 с.

Лоренцо Вала, За свободното произволение, София, Семинар 333, 1995, 30 с.

Адсон от Монтие-ан-Дер, Книга за Антихриста, Архив за средновековна философия и култура, свитък 2, 1995, с. 52-59.

Хилдеберт от Лаварден, За невъзмутимостта на духа, пак там, с. 89-95.

Тома от Аквино, За човека, София, ЛИК, 1995, 206 с.

Майстер Екхарт, Парижки въпроси. Съчинение в три части (пролог), в: Проповеди и трактати, София, Университетско издателство, 1995, с. 262-304.

Аноним, Въпрос за това, дали Бог е можел да създаде света отвеки, Архив за средновековна философия и култура, свитък 5, 1998, с. 118-120.

Одон Ригалдус, За заблужденията относно траенето на произлезлите от Бога неща, пак там, с.121-127.

Николай от Куза, За не-другото, София, ЛИК, 1998, 96 с.

Цезарий от Хайстербах, Диалог за чудесата, София, ЛИК, 1999, 95 с.

Боеций от Дания, За висшето благо, Архив за средновековна философия и култура, свитък 7, 2001, с. 197-204.

Марсилио Фичино, Малки трактати, София, ЛИК, 2002, 87 с. (също в: Марсилио Фичино, Трактати, София, Университетско издателство, 2008).

Тома от Аквино, Сума на теологията, част първа, София, Изток-Запад, 2003, 1804 с.

Боеций от Дания, За висшето благо. За вечността на света, София, Семинар 333, 2004, 69 с.

Тома от Аквино, Сума на теологията, част втора, подразделение първо, София, Изток-Запад, 2005, 1767 с.

Тома от Аквино, Из „За злото”, Известия на МГУ. Хуманитарен департамент, София 2008, с. 80-89 (също в: Архив за средновековна философия и култура, свитък 18, 2012, с. 236-251).

Тома от Аквино, Сума на теологията, част втора, подразделение второ, София, Изток-Запад, 2009, 2498 с.

Пиетро Помпонаци, Трактат за безсмъртието на душата, София, Университетско издателство, 2009, 114 с.

Тома от Аквино, Философски трактати, София, Изток-Запад, 2011, 243 с.

Тома от Аквино, Сума на теологията, част трета, София, Изток-Запад, 2012, 1480 с.

Тома от Аквино, Сума против езичниците, част първа, София, Фондация Комунитас, 2012, 240 с.

Тома от Аквино, Сума против езичниците, част втора, София, Фондация Комунитас, 2013, 328 с.

—  от немски

К. Маркс, Фр. Енгелс, Из „Немска идеология,, в: Антология по история на марксистката философия, София, Наука и изкуство, 1981, с. 272-281.

Бр. Бауер, Из „Тръбата на Страшния съд над Хегел, атеиста и антихриста. Ултиматум”, пак там, с. 127-139.

М. Хайдегер, Из „Битие и време”, в: Идеята за времето, с. 291-304.

Е. Жилсон, Ф. Бьонер, Християнската философия от нейните начала до Николай от Куза, София, Университетско издателство, 1994, 539 с. (с Г. Каприев).

Майстер Екхарт, Проповеди, в: Проповеди и трактати, София, Университетско издателство, 1995, с. 29-261.

М. Хайдегер, Изкуство и пространство, Критика и хуманизъм, кн. 2, 2000, с. 163-171 (с Д. Денков).

Братя Грим, Немски сказания, т. 1, София, Алтера, 2009, 330 с.

Братя Грим, Немски сказания, т. 2, София, Алтера, 2010, 261 с.

—  от руски

А. Ф. Лосев, Из „Музиката като предмет на логиката”, в: Идеята за времето, с. 413-433 (със З. Попов).

—  от английски

Дж. К. Честъртън, Чукът на Бога, Християнство и култура, кн. 10, 2008, с. 102-116.

 

₪ ₪ ₪

поезия

Пясъчен хълм. Стихотворения 1970 – 1974, София, Факел, 1999.

Пастир на думи, София, Аб, 2000.

Прозорец на север, София, Аб, 2002.

Сбогуване с предмети и други живи същества, София, Аб, 2005.

 

₪ ₪ ₪

дискове

„Съвест – угризение – прошка” („Професорското каре” с В. Градев, Г. Каприев, К. Янакиев) – 5404/19.02.2009,  в: Християнство и култура, бр. 2/2009 (зима).

„Свободата на волята” („Професорското каре” с В. Градев, Г. Каприев, К. Янакиев) – 54229(1-2)/14.05.2009,  в: Християнство и култура, бр. 5/2009 (пролет);

 

₪ ₪ ₪