Skip to content

Георги Каприев

Georgy Kapriev pic₪ ₪ ₪

Биография

Роден 1960 г.

1979 г. завършва Немската езикова гимназия гр. Бургас

 

₪ ₪ ₪

Академична биография

доктор на философските науки науки:философски
шифър на специалността:
05.01.01
година:
2001
тема на дисертационния труд: Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи
доктор по философия науки:философски
шифър на специалността:
05.01.01
година:
1991
тема на дисертационния труд: Философско-историческите схващания на ранното западноевропейско средновековие (Аврелий Августин)
висше образование: Специалност: философия от:01.10.1982
до:05.07.1987
ВУЗ: СУ “Св. Климент Охридски” – София

 

₪ ₪ ₪

Членства в научни организации, издателска дейност, стипендии и специализации

Съиздател е на поредицата Bibliotheca Christiana.

Съиздател е на „Архив за средновековна философия и култура”.

Член е на редакционния съвет на списание „Християнство и култура”.

Съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).

Съорганизатор на международния летен workshop по средновековна философия в гр. Елена (от 1984)

Вицепрезидент на комисията „Византийска философия“ на S.I.E.P.M. (1997-2002)

Президент на комисията „Византийска философия“ на S.I.E.P.M. (2002-2012)

Ръководител на катедрата История на философията към ФФ на СУ (1999-2007)

Член на комисията за съвременна българска драматургия на Академия А’аскер (от 2004)

Организатор на Международния фестивал на християнските изкуства и култура (2006-2008)

Член на Общество за философия на средновековието и ренесанса (Gesellschaft für Philosophie des Mittelalters und der Renaissance – GPMR), Германия – от 2004

Постоянен член на Centre for Advanced Study (CAS), София (2008-2012)

Член на Semiotic Society of America (от 2008)

квалификация или специализация по какво кога къде
стипендия на DAAD Средновековна философия От:01.10.1992
До:01.07.1993
Томас-Институт, Кьолнски Университет
стипендия на фондация Александър фон Хумболт Средновековна философия От:01.10.1996
До:31.03.1998
Томас-Институт, Кьолнски Университет
стипендия на фондация Андрю Мелън Средновековна философия и култура От:01.11.1999
До:31.01.2000
Дом на науките за човека – Париж
стипендия на фондация Александър фон Хумболт Средновековна философия От:12.09.2001
До:01.12.2001
Томас-Институт, Кьолнски Университет
стипендия на фондация Андрю Мелън Средновековна философия и култура От:01.09.2003
До:31.10.2003
Дом на науките за човека – Париж
стипендия на DAAD Средновековна философия 1.-21.12.2006 Томас-Институт, Кьолнски Университет
стипендия на фондация Александър фон Хумболт Средновековна философия 1.03.2008-30.04.2008 Томас-Институт, Кьолнски Университет

₪ ₪ ₪


 Библиография

 

₪ ₪ ₪

Kниги

20. (2014) Георги Каприев, Византийски етюди, Комунитас, София, 440 с.;

19. (2011) Георги Каприев, Византийска философия. Четири центъра на синтеза. Ново допълнено издание, Изток-Запад, София, 478 с.;

18. (2011) Георги Каприев, Homo spiritualis и около него, Анубис, София, 95 с.;

17. (2010) Георги Каприев, Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система, Изток-Запад, София, 270 стр.;

16. (2005) Georgi Kapriev, Philosophie in Byzanz, Königshausen und Neumann, Würzburg, SS. 384;

15. (2005) Георги Каприев, Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 508 стр.;

14. (2001) Георги Каприев, Византийската философия. Четири центъра на синтеза, София, ЛИК, 343 стр.;

13. (2001) Олег Георгиев, Георги Каприев, Философия, учебник за XI клас, София, “Д-р Иван Богоров“, 240 стр;

12. (2000) Георги Каприев, byzantica minora, София, ЛИК, 208 стр.;

11. (1999) Георги Каприев, Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи, София, ЛИК, 300 с.;

10. (1998) Георги Каприев, Аргументът на Анселм от Кентърбъри и „онтологическото доказателство“, София, ЛИК, 312 стр.;

9. (1998) Georgi Kapriev, …ipsa vita et veritas. Der „ontologische Gottesbeweis“ und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden – Boston – Köln, Koninklijke Brill NV, SS. 412;

8. (1998) Георги Каприев, Петър Змийчаров, Иван Ненов: Много лично, София, ЛИК, 115 стр.;

7. (1996) Георги Каприев, Августин, София, ЛИК, 114 стр.;

6. (1995) Георги Каприев, Истината според учението на Анселм от Кентърбъри, София, „Спектър 333“, 78 с.;

5. (1993) Георги Каприев, Механика срещу символика, София, УИ, 135 стр.;

4. (1992) Георги Каприев, Изречения, София, „Артел“, 24 стр.;

3. (1991) Георги Каприев, История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 181;

2. (1991) Георги Каприев, Homo spiritualis, София, ДРНЗ „Критика и хуманизъм“, 53 стр.;

1. (1990) Георги Каприев, Аврелий Августин: Историята като метафизика, София, ДРНЗ „Критика и хуманизъм“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 155 стр.

 

₪ ₪ ₪

Издания и съставителства

22. (2013) Срещу времето (монографична поредица на издателство Изток-Запад – водещ редактор);

21. (2011) Nominaessentiantres. В чест на Цочо Бояджиев, Изток-Запад, София;

20. (2011) Летене по Радичков (с Милена Лилова), Анубис, София;

19. (2008 -) Християнство и култура (с Цочо Бояджиев, Владимир Градев и Калин Янакиев);

18. (2008 ) Culturaanimi– поредица на УИ (с Анна Б. Николова, Цочо Бояджиев и Владимир Градев);

17. (2007) WasistIdee? (с Гюнтер Меншинг), Wehrhahn Verlag, Hannover;

16. (2007) Ето. Списание за култура (с Олег Георгиев и Станислав Цонев);

15. (2006) VernunftundOffenbarung (с Гюнтер Меншинг), Изток-Запад, София;

14. (2006) Морис Оландер, Археология на езиците, ЛИК, София;

13. (2005 -) Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР (с Милен Миланов и Никола Вандов), Фондация А’Аскеер, София;

12. (2005) Тематичен блок “Die byzantinische Philosophie“, в: Synthesis Philosophica 39, 3-120;

11. (2004) Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens (сГюнтер Меншинг), Изток-Запад, София;

10. (2004) Philosophie in Südosteuropa, Изток-Запад, София;

9. (2004) Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“. Софийската църква „Св. Георги“, Изток-Запад, София;

8. (2001) Философските средновековия (= Критика & Хуманизъм, Vol. 10, 1/2001).

7. (2000) Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter(с Цочо Бояджиев и Андреас Шпеер), Brepols, Turnhout;

6. (2000) Мислите, извънреден брой на сп. Мирна (с Георги Тодоров и Иван Билярски)

5. (1996) Татяна Лолова, 1 / 2 живот, София, второ издание 1999, трето изд. 2001, четвърто изд. 2004, пето изд. 2007;

4. (1994) Средновековни философи. ЧастI, Университетско издателство, София (сЦочо Бояджиев);

3. (1994 – ) Архив за средновековна философия и култура (с Цочо Бояджиев и Андреас Шпеер);

2. (1991 – 1993; 1998 – ) Преводна поредицаBibliothecachristiana (с Цочо Бояджиев и Калин Янакиев);

1. (1991 – 1993) Отговорен редактор на поредицатаArtesLiberalesна Центъра за критични изследвания и хуманитарно знание, изд. Критика и Хуманизъм.

 

₪ ₪ ₪

Научни статии

118. Kapriev, G. (2014) Die göttliche Gesetzgebung und die Norm der Erkenntnis gemäß Gregorios Palamas, in: Das Gesetz – The Law – La Loi (= Miscellanea Mediaevalia 38), eds. A. Speer / G. Guldentops, Berlin – New York 2014, 427-436;

117. Kapriev, G. (2014), Atomo kai Physe. Hypostase kai Prosopo ( D. Pantos), in: Theologia, 85/2014, Athens, 97-105;

116. Каприев, Г. (2014). Богословски опит и философия в систематичния исихазъм, в: Архив за средновековна философия и култура, ХХ, 266-283;

115. Каприев, Г. (2014), Ипостась и ϶нергии (перев. И. Бей), в: Труди Київскої духовної академиї, 20 (2014), 113-136;

114. Каприев, Г. (2014), Елинството и византинизмът – четири етюда, в: Литература, култура, действителност (юбилеен сборник за проф. Богдан Богданов), съст. В. Герджикова, Н. Панова, Д. Илиев, София, 2014, 143-148;

113. Каприев, Г. (2014), Връзката „история-метафизика“ – осева точка на византийската философия, в: Християнство и култура 1/2014 (зима), 30-36; препечатка в: http://dveri.bg/994yr ;

112. Каприев, Г. (2013), Ипостас и енергии, в Теологикон, т. 2, Велико Търново, 2013, 26-52;

111. Каприев, Г. (2013), Византийската философия: културно-контекстуални преводи и преноси, в: Peregrinations of the Text: Reading, Translation, Rewriting. Essays in Honour of Alexander Shurbanov, eds. E. Pancheva / C. Stamenov / M. Pipeva / G. Niagolov, Sofia, 2013, 289-297;

110. Каприев, Г. (2013), Философия във Византия и византийската философия, в: Християнство и култура 6/2013 (лято), 85-92;

109. Каприев, Г. (2013), Византийската философия: културно-контекстуални преводи и преноси, в: PeregrinationsoftheText: Reading, Translation, Rewriting. EssaysinHonourofAlexanderShurbanov, eds. E. Pancheva / C. Stamenov / M. Pipeva / G. Niagolov, Sofia, 2013, 289-297;

108. Каприев, Г. (2013), Философия във Византия и византийската философия, в: Християнство и култура 6/2013 (лято), 85-92;

107. Kapriev, G. (2012), Vier Arten und Weisen, den Westen zu bewältigen, in: Knotenpunkt Byzanz. Wissensformen und Kulturelle Wechselbeziehungen (=Miscellanea Mediaevalia 36), ed. A. Speer / P. Steinkrüger, Berlin – Boston, 2012, 3-31;

106. Kapriev, G. (2012), Axiomatische Gründe und Geschichtlichkeit: Die byzantinische Philosophie und ihre gegenwärtige Rezeption, in: Welt der Gründe (= Deutsches Jahrbuch Philosophie, Bd. 4), ed. J. Nida-Rümelin / E. Özmen, Hamburg, 2012, 671-680;

105. Kapriev, G. (2012), Commission VIII: Byzantinische Philosophie (2007-2012), in: Bulletin de philosophie médiévale 54 (2012), 47-54;

104. Каприев, Г. (2012), Божественото законодателство и нормата на познанието според св. Григорий Палама, в: Теологикон, т. 1, Велико Търново, 89-100;

103. Каприев, Г. (2012), Теология и философия: ракурси към отношенията между тях във византийската философия, в: Трудове на катедра теология (ПУ, ФИФ), т. 1, съст. Д. Киров, Е. Арнаудова, М. Ангелов, УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2012, 97-103;

102. Kapriev, G. (2012), Die “Konservativen” und die “Neuerer” in der Paläologenzeit, в: Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 2/2012 (http://philosophy-e.com/die-konservativen-und-die-neuerer-in-der-palaologenzeit/);

101. Каприев, Г. (2012), Византийская философия: понятие, аксиоматика, рецепция, перев. И. Бей, в: http://www.bogoslov.ru/text/2686964.html;

100. Kapriev, G. (2012), Der Wahrheitsbegriff bei Maximus Confessor, in: Wahrheit und Geschichte. Die gebrochene Tradition metaphysischen Denkens, Festschrift für G. Mensching, edd. A. Mensching-Estakhr / M. Städtler, Würzburg, 2012, 137-151;

99. Каприев, Г. (2012), Мјесто и смисао философије по учењу ГригоријаПаламе, в:  Средњовјековна философија. Теме и проблеми, приредио Борис Б. Брајовић, Сарајево, 2012, 177-185;

98. Каприев, Г. (2012), Историчността и темпоралността – основни елементи на византийската философия, в:Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 1/2012 (http://philosophia.bg/георги-каприев-историчността-и-темпо)

97. Каприев, Г. (2012), Диалогът между религиите и стойността на мълчанието, в: Християнство и култура, 1/2012 (зима), 105-113;

96. Kapriev, G. (2011) Was hat die Philosophie mit der Theologie zu tun? Der Fall Byzanz, in: Byzantine Theology and its Philosophical Background, ed. A. Rigo, P. Ermilov, M. Trizio (= Studies in Byzantine History & Civilization,4), Turnhout, 2011, 4-16;

95. Каприев, Г. (2011), Византийската философия: понятие, аксиоматика, рецепция, в: Архив за средновековна философия и култура, XVII, 7-31;

94. Каприев, Г. (2011), Философия и богословие: византийската връзка, в: Християнство ислям и източни религии: нормативен текст и социокултурен контекст, съст. С. Евстатиев, Изток-Запад, София, 2011, 21-34;

93. Каприев, Г. (2011), Какви са им латините? Византийските интелектуалци и Западът след 1204 г., в: Nominaessentiantres. В чест на Цочо Бояджиев, съст. Г. Каприев, Изток-Запад, София, 2011, 157-196;

92. Kapriev, G. (2011), Lateinische Einflüsse auf die Antilateiner. Philosophie versus Kirchenpolitik?, in: Greeks, Latins and Intellectual History 1204-1500, (edd.) M. Hinterberger and C. Schabel, Leuven – Paris – Walpole, MA, 2011, 385-395;

91. Kapriev, G. (2011), Der Synergiebegriff der byzantinischen Philosophie und seine gegenwärtigen Anwendungen, in: http://www.zflprojekte.de/synergie/doku.php?id=features:kapriev.

90. Каприев, Г. (2011), Съществуването като онтологически приоритет при св. Максим Изповедник, в: Philosophy in Global Change, Jubilee volume dedicated to the 65th anniversary of Burkhard Mojsisch, ed. Tengiz Iremadze, Tbilisi, 2011, 99-108;

89. Каприев, Г. (2011): Аксиоматика, историчност, рецепция: византийската философия и нейните съвременни проекции, в: Християнство и култура, 2/2011 (зима), 20-29;

88. Kaprίef, Gk. (2010): `HsÚgcronh œreunagi¦ t¾ buzantin¾ filosofίa, in: Sunaxh, 115 (2010), 50-60;

87. Kapriev, G. (2010): The body as coordinator of natural and supernatural energies in human beings in Maximus the Confessor and Gregory Palamas, in:  The Wedding Feast, ed. Paul Ladouceur, Proceedings of the Colloquia of Orthodox Theology of the Universite de Sherbrooke, 2007-2008-2009, Montreal Insitute of Orthodox Theology, Alexandra Press,Montreal, 2010, 103-112;

86. Каприев, Г. (2010): Свободните и полезните изкуства според нормата на монашеския живот във Византия, в: Християнство и култура, 2/2010 (зима), 47-56;

85. Dontcheva A., G. Kapriev (2009): The Illuminated Initial as the Sign of the World, in: Semiotics 2008, edd. J. Deely / L. Sbrocchi, Ottawa, 2009,78-86;

84. Kapriev G., I. Tchalakov (2009): Actor-Network Theory and Byzantine Interpretation of Aristotle’s Theory of Action: Three Points of Possible Dialogue, in: Yearbook of the Institute for Advanced Studies on Science, Technology and Society, Volume 57, (edd.) A. Bamme, G. Getzinger, B. Wieser, München – Wien, 2009, 207-238;

83. Каприев, Г. (2009): Платонизмът във Византия, в: Християнство и култура, 2/2009 (зима), 6-17;

82. Kapriev. G.(2009) The “CaseofHolySynodoftheBulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy)“andtheEuropeanCase, in: ErrorofYudgment, ed. G. Todorov, Sofia, 2009, 16-21;

81. Каприев, Г. (2008): Латински влияния върху анти-латините. Философия срещу църковна политика?, в: Християнство и култура,8/2008 (есен), 72-80;

80. Каприев, Г. (2008): Мястото на изкуството и изготвянето на свещени образи във византийската традиция, в: Архив за средновековна философия и култура, XIV, 15-27;

79. Каприев, Г. (2008): Претенции за универсализъм и съзнателно провинциализиране: Православната и Католическата църкви след 1368 г., в: Християнство и култура, 2/2008 (пролет), 91-105;

78. Каприев, Г. (2008): Понятието ‘опит’ при Григорий Палама, в: Човекът в текста. Юбилеен сборник в чест на Стоян Атанасов, София, 2008, 401-410;

77. Kapriev, G. (2008): Der Balkan lebt, in: Das Schweigen des Theaters – der Regisseur Dimiter Gotscheff, edd. P. Staatsmann / B. Schultke, Berlin, 123-128;

76. Kapriev, G. (2007): Die Ablehnung der platonischen Ideen in der byzantinischen Tradition, in: Was ist Idee?,edd. G. Kapriev / G. Mensching, Hannover, 49-61;

75. Kapriev, G. (2007): DerGebrauchderVernunftunddieOffenbarunggemäß GregoriusdemTheologen, MaximusConfessorund Johannes Damascenus, in: De usu rationis. Vernunft und Offenbarung im Mittelalter, ed. G. Mensching, (= Contradictio 9), Würzburg, 2007, 32-48;

74. Kapriev, G. (2007): Atheismus, Säkularisierung oder theologische Ignoranz? Die Situation Bulgariens, in: Atheismus und Säkularisierung oder Wie religiös sind noch die Bürgergesellschaften Europas?, ed. H. Badura, Krems an der Donau, 2007, 155-164;

73. Каприев, Г. (2007): Съвременните изследвания по византийска философия, в: Ето. Списание за култура, бр. 1, 168-176;

72. Kapriev, G. (2007): Byzanz. Eine Kultur des unerschöpflichen Logos und der spärlichen Schriftproduktion, in: Vom Körper zur Schrift, edd. M. Schnitter, E. Vavra, H. Wenzel, Sofia, 2007, 15-30;

71. Kapriev, G. (2007): GottderVaterbeiMaximusConfessorundJohannesDamascenusunddieRezeptioninderbyzantinischenTradition, in: GottVaterundSchöpfer, edd. Y. DeAndia / L. Hoffrichter, Innsbruck –Wien, 2007, 159-170;

70. Каприев, Г. (2007): Човешкото тяло според Максим Изповедник и Григорий Палама, в: Алтера Академика I/1, 13-26;

69. Каприев, Г. (2007): Евсевий Кесарийски: една ранна иконоборческа аргументация, в: Архив за средновековна философия и култура XIII, 24-31;

68. Чалъков, И., Г. Каприев (2007):Социология на промяната и претърпяването, в: Минало и съвремие: 60 години след Иван Хаджийски. Материали от теоретичната конференция, посветена на 60-годишнината от гибелта на Иван Хаджийски, Троян – 4 и 5 октомври 2004 г., изд. В. Топалова / В. Кожухарова, Троян, 2007, 63-83;

67. Kapriev, G. (2006): The Modern Study of Byzantine Philosophy, in: Bulletin de philosophie médiévale 48, Leuven, 3-13;

66. Kapriev, G. (2006): DiegottgebührendenPhantasienunddieGottesschaubeiPhotios, in: IntellectandImagination (= Rencontres de philosophie médiévale, 11), edd. M. C. Pacheco /J. F. Meirinhos, Turnhout, 2006, 473-481;

65. Каприев, Г. (2006): Ритуали на знанието във Византия, в: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, хуманитарен факултет), том 6, 2006, 114-117;

64. Kapriev, G. (2006): EssindzweiAugenderSeele. Vernunft und Offenbarung gemäß der Hesychasten des 13. und 14. Jahrhunderts, in: Vernunft und Offenbarung, hg. G. Kapriev / G. Mensching, Sofia, 2006, 57-69;

63. Kapriev, G. (2006): Die nicht-psychologische Deutung des Menschen bei Gregorios Palamas, в: Архив за средновековна философия и култура XII, 187-198;

62. Kapriev, G. (2006): Rituale des Wissens in Byzanz, in: Ius et ritus. Rechtshistorische Abhandlingen über Ritus, Macht und Recht, hg. I. Billiarsky, Sofia, 2006, 75-81;

61. Kapriev, G. (2006): Das intellektuelle Spiel und der Ernst der Geschichte. Die „syllogistische Häresie“ des Photios und ihre Rezeption, in: Philotheos6/2006, 203-207;

60. Kapriev G. (2005):Die Eucharistie Diskussion im lateinischen Mittelalter und ihre Inkommensurabilität mit der östlichen Tradition, in: The Eucharist in Theology and Philosophy, edd. I. Perczel, R. Forrai, G. Gereby, Leuven, 2005, 209-227;

59. Бояджиев, Ц., Г. Каприев (2005): “Един автентичен европейски символ: Света София в Константинопол”, в:Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност, изд. И. Знеполски, София, 2005, 206-221;

58. Каприев, Г. (2005): Иконата и иконопочитанието в перспективата на тяхното историческо определяне и утвърждаване, в: Християнство и Култура, 4 (2005), 87-95;

57. Каприев, Г. (2005): Интелектуалната игра и сериозността на историята (Фотиевата “силогистична ерес” и нейната рецепция), в: Играта през средновековието, съст. Ц. Бояджиев, София 2005, 42-51;

56. Tchalakov, I., Kapriev, G. (2005): The Limits of Causal Action: Actor-Network Theory Notion of Translation and Aristotle’s Notion of Action, in: Yearbook of the Institute for Advanced Studies on Science, Technology and Society, Volume 47, (edd.) A. Bamme, G. Getzinger, B. Wieser, München – Wien, 2005, 389-433;

55. Kapriev, G. (2005): Ein bewundernswerter historischer Brennpunkt. Die Rezeption des Nikolaus von Kues bei Aleksej Losev, in: Cusanus-Rezeption in der Philosophie des 20. Jahrhunderts, edd. K. Reinhardt und H. Schwaetzer, Regensburg 2005, 191-209;

54. Kapriev, G. (2005): A bolondság születése az ész diadalaból, in: Pro Philosophia Füzetek 44 (2005), 219-236;

53. Kapriev, G. (2004): Der Begriff „Erfahrung“ bei Gregorios Palamas, in: Quaestio, 4 (2004) 137-147;

52. Kapriev, G. (2004): Zeitlichkeit und Geschichtlichkeit als Grundelemente der byzantinischen Philosophie, in: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens, edd. G. Kapriev / G. Mensching, Sofia, 2004, 58-71;

51. Kapriev, G. (2004): Die menschliche Natur in Christus nach Maximus Confessor und Iohannes Damascenus, in: Christus bei den Vätern, edd. Y. de Andia / P. L. Hofrichter, Wien, 2004, 259-270;

50. Каприев, Г. (2004): Раганьето на лудоста от триумфот на разумот, във: Филозофи, 12, 13-29;

49. Каприев, Г. (2004): Богоприличните фантазии и богосъзерцанието при Фотий, в: Разум и възвишеност, (в чест на проф. Д. Аврамов), съст. Ц. Бояджиев / Б. Кунчев, София, 109-118;

48. Каприев, Г. (2004): Мълчанието при Лудвиг Витгенщайн и Григорий Палама, в: Пътища на философията в съвременния свят, съст. И. Райнова, П. Димитров, Г. Ангелов, София, 71-79;

47. Kаприев,  Г. (2004): Раждането на лудостта от триумфа на разума, в: Критика и Хуманизъм, 1/2004, 63-79;

46. Tz. Boiadjiev, G. Kapriev, A. Speer (2004): Das Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur und die Entwicklung der philosophischen Mediävistik in Bulgarien, in: Philosophie in Südosteuropa, съст. Г. Каприев,Изток-Запад, София, 47-53;

45. Kapriev, G. (2004): Bogdan Filow – Das Lebensdrama eines Akademikers, in: Iubilet cum Bonna Rhenus, ed. J. P. Clausen, Berlin, 61-79;

44. Каприев, Г. (2004): Трансценденталии и енергии. Два модела на средновековната философия (Тома от Аквино и Калист Ангеликуд), в: Архив за средновековна философия и култура 10, 155-183;

43. Каприев, Г. (2004): Два травматични сюжета. Православието очи в очи с национализма и либерализма, в: Християнство и култура 1 (2004), 56-72;

Препечатка в: Християнство и култура, 10 години Християнство и култура (2011), 89-106;

42. Каприев, Г. (2004): Диалогът Изток – Запад през Средните векове: една продуктивна версия. Дебатът между Анселм Хавелбергски и Никита Никомидийски за изхождението на Светия Дух, в: Civitasdivino-humana (в чест на проф. Г. Бакалов), изд. Ц. Степанов / В. Вачкова, София, 347-362;

41. Kapriev, G. (2003): Transzendentalien und Energien. Zwei Modelle mittelalterlicher Philosophie (Thomas von Aquin und Kallistos Angelikudes), in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 30, ed. M. Pickavé, Berlin – New York, 2003, 433-453.

40. Каприев, Г. (2003): Генезисът на позитивната идея за прогрес в западноевропейската култура (Анселм епископ Хавелбергски, Диалози, книга първа), в: Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност, изд. И. Знеполски, София, 133-148;

39. Каприев, Г. (2003): Богопознание. Неспознавателността и спознавателността на Бога, в: Успение 5, 69-72;

38. Каприев, Г. (2003): Срещата на Моисей с Христа (св. Григорий Палама, Триади, II, 3, 55), в: Архив за средновековна философия и култура 9, 191-199;

37. Kapriev, G. (2002): Gibt es eine byzantinische Philosophie?, in: Ostkirchliche Studien 1/2002, 3-28;

36. Kapriev, G. (2002): The Cultural Identity of Medieval Bulgaria, in: Rethinking the Transition, ed. I. Znepolski, K. Tchervenkova, A. Kiossev, Unversity Press, Sofia, 355-365;

35. Каприев, Г. (2002): Политическата философия на Тома от Аквино (според неговия трактат De regimine principum), в: Разум 2, 88-103;

34. Каприев, Г. (2002): Дебатът за причастието в латинското средновековие и неговата несъизмеримост с източната традиция, в: Архив за средновековна философия и култура 8, 27-48;

33. Kapriev, G. (2001): Das Schweigen bei Ludwig Wittgenstein und Gregorios Palamas, in: Philotheos 1/2001, 144-149;

32. Каприев, Г. (2001): Българската школа по философска медиевистика, в: Критика и Хуманизъм, 1/2001, 105-124;

31. Kapriev G. (2000): Die antiapophatische Deutung des Dionysius bei Gregorios Palamas, in: Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter (= Rencontres de philosophie médiévale, 9), edd. Tz. Boiadjiev, G. Kapriev u. A. Speer, Brepols, Turnhout, 123-155;

30. Kapriev G. (2000): Die “errores graecorum“ und die ekfansis aidios. Das Zweite Konzil von Lyon – Anstoss zu einer neuen theologischen und philosophischen Entwicklung in Byzanz?, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 27, edd. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 574-603;

29. Kapriev G. (2000): Eodem sensu utentes? Die Energienlehre der “Griechen“ und die causae primordiales Eriugenas, in: Tübingener Theologische Quartalschrift, 4/2000, 289-307;

28. Каприев, Г. (2000): Интелектуалците-християни. Присъствието им сред българската културна ситуация и в медийното й пространство, в: Медии и преход, изд. Г. Лозанов, Л. Деянова, О. Спасов, София, 162-181;

27. Каприев, Г. (2000): Митове, медии, средновековие, в: Митове и медии, изд. Г. Лозанов и О. Спасов, Университетско издателство, 135-150;

26. Каприев, Г. (2000): Културната идентичност на средновековна България, в: Нова публичност. Българските дебати 1999, изд. А. Хранова, София, 2000, 115-119,

английски превод: Kapriev, G., The Cultural Identity of Medieval Bulgaria, in: New Publicity. Bulgarian Debates in 1999, ed. A. Hranova, Sofia, 2000, 131-136;

25. Kаприев, Г. (2000): Краят на хилядолетието, видян през неговото начало, в: Мислите, извънреден брой на сп. Мирна, 9-16;

24. Каприев, Г. (1999): “Превърнатите форми“ – бележки в полето на текста и контекста, в: Критика и Хуманизъм, 6, 61-70;

23. Каприев, Г. (1999): Кръговете на идентичността и византинизмът, в: Език и литература 2, 158-171;

22. Kapriev, G. (1999): Christian Values and Modern Bulgarian Culture, in: Creating Democratic Societes: Values and Norms (Bulgarian Philosophical Studies, II), ed. P. Makariev, A.M. Blasko, A. Davidov, Washington, 229-237;

21. Kapriev, G. (1998): Stellung und Sinn der Philosophie in der Lehre des Gregorios Palamas, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 26, ed. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 939-946;

20. Kapriev, G. (1998): Räumlichkeit (Raum und Zeit) bei Anselm von Canterbury, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 25, ed. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 229-248;

19. Kapriev, G. (1997): Systemelemente des philosophisch-theologischen Denkens in Byzanz. Zum Dialog Theophanes des Gregorios Palamas, in: Recherches de Théologie et Philosophie médiévales, 64/2, 263-290;

18. Каприев, Г. (1997): Българският спор за расизма през 30-те години на ХХ век: философски и общокултурни перспективи, в: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немска култура в България, изд. А. Натев, София 1997, 329-342;

17. Каприев, Г. (1997): Eodem sensu utentes? „Гръцкото“ учение за енергиите и „causae primordiales“ при Джон Скот Ериугена, в: Архив за средновековна философия и култура 4, 70-94;

16. Каприев, Г. (1997): Антропологическият проблем при МакИнтайр и Маркс, в: Демократически преглед, книга 34 (зима ’97/98), 455-471;

15. Kapriev, G. (1996): Bemerkungen über den Kommentar des Thomas von Aquin zu ‘De Divinis Nominibus’ des Dionysius Pseudo-Areopagita, liber IV, lectio 1, in: Архив за средновековна философия и култура 3, 20-32,

български превод: Бележки по коментара на Тома от Аквино към ‘За имената Божии’ на Дионисий Псевдо-Ареопагит, в: ibid., 162-174;

14. Каприев, Г. (1995): Специфика на времето при Анселм от Кентърбъри, във: Философски алтернативи 4, 73-83;

13. Каприев, Г. (1995): Диалог и диалектика на битието при Анселм от Кентърбъри, в: Архив за средновековна философия и култура 2, 89-115;

12. Kapriev, G. (1995): Individualität und Personalität bei Anselm von Canterbury, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 24, ed. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 355-357;

11. Kapriev, G. (1994): Das Naturalisieren der Geschichtsschreibung nach dem 12. Jahrhundert (der Bedeutungswandel von persona, locus und tempus), in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 22, ed. I. Craemer-Ruegenberg u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 846-859;

10. Kapriev, G. (1991): Der Mensch als kosmisches Atom in der mittelalterlichen Historiographie (9.-11. Jahrhundert), in: Miscellanea mediaevalia, Bd. 21/1, ed. A. Zimmermann, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 28-40;

9. Каприев, Г. (1991): Аврелий Августин, във: FILOSOFIA, Учебник за 11 клас, Арена, София 1991, 225-235;

8. Каприев, Г. (1991): Учението за йерархията на Псевдо-Дионисий Ареопагит и западноевропейската средновековна култура, във: Философски преглед 4, 31-50;

7. Каприев, Г. (1991): Средновековната ученост (9.-11. в.), в: Критика и Хуманизъм 1, 139-159;

6. Каприев, Г. (1991): Импровизации върху „втората философия“ на Парменид, във: Философска мисъл 8, 41-48;

5. Каприев, Г., В. Дишев (1988): Персона – личност – свободна индивидуалност, в: Социологически преглед 5, 21-44;

4. Деянов, Д., Г. Каприев (1988): „Хегеловата логика“ на Маркс, във: Философска мисъл, 8, 66-72;

3. Каприев, Г. (1987): Историк и история в западноевропейското средновековие, в: Социологически преглед, Извънреден брой, 113-133;

2. Каприев, Г. (1985): Конрад Лоренц и обратната страна на огледалото, във: Философска панорама, 3-4, 54-55;

1. Каприев, Г. (1985): Две схващания за раннохристиянската представа за времето, във: Философска панорама 3-4, 69-70;

 

₪ ₪ ₪

Статии в енциклопедии, речници, справочници 

10. Kapriev, G. (2011), Gregory Akindynos, in: H. Lagerlund (ed.), Encyclopedia of Medieval Philosophy (Springer Verlag, Dordrecht – Heidelberg – London – New York, 2011), 437-439;

9. Kapriev, G. (2011), Gregory Palamas, in: H. Lagerlund (ed.), Encyclopedia of Medieval Philosophy (Springer Verlag, Dordrecht – Heidelberg – London – New York, 2011), 444-446;

8. Kapriev, G. (2011), Nicholas Chamaätos Kabasilas, in: H. Lagerlund (ed.), Encyclopedia of Medieval Philosophy (Springer Verlag, Dordrecht – Heidelberg – London – New York, 2011), 873-875;

7. Kapriev, G. (2010), Byzantine Philosophical Treatises, in: A. Classen (ed.), Handbook of Medieval Studies. Terms, Methods, Trends, vol. 1 (Walter de Gruyter Verlag, Berlin – New York, 2010), 185-194;

6. Kapriev, G. (2009), VII.7. Wichtige Stationen der Wirkungsgeschichte. Byzanz, in: Christoph Horn/Jörn Müller/Joachim Söder (eds.), Platon-Handbuch (Metzler Verlag, Stuttgart – Weimar, 2009), 433-439;

5. Kapriev, G. (2006), Kydones, Demetrios, in: D. Berger; J. Vijgen (eds.), Thomisten-Lexikon (Nova et Vetera, Bonn, 2006) col. 346-354;

4. Kapriev, G. (2006), Kydones, Prochoros, in: D. Berger; J. Vijgen (eds.), Thomisten-Lexikon (Nova et Vetera, Bonn, 2006) col. 354-358;

3. Каприев, Г. (2003): Християнство, в: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 4, съст. Л. Грашева, (Академично издателство, София, 2003), 426-442;

2. Kapriev, G. (2000): Gennadios II., in: Metzler Lexikon christlicher Denker, ed. M. Vinzent, (Verlag J.B. Metzler, Stuttgart – Weimar, 2000), 271-272;

1. Kapriev, G. (2000): Gregorios Palamas, in: Metzler Lexikon christlicher Denker, ed. M. Vinzent, (Verlag J.B. Metzler, Stuttgart – Weimar, 2000), 295-296;

 

₪ ₪ ₪

Предговори, послеслови, бележки

67. (2014) Думи за въведение, в: Антоанета Дончева, Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в. (= поредица Срещу времето, 4), София, Изток-Запад, 2014, 9-11;

66. (2014) T. Boiadjiev, G. Kapriev, A. Speer [Ohne Titel], in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur XX (2014), 7-8;

65. (2014) Юбилейни фрагменти, в: Драматургия Аскеер 2014 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 10), 5-12;

64. (2014) Греди Асса – разказвачът на светове / Greddy Assa – a Storyteller of a World, в: Греди Асса, Живопис (каталог), София, 2014, 13-19;

63. (2013) Щом отпаднат границите между истинското и неистовото, в: Николай Петков, Кирил и Хипатия (= поредица Срещу времето, 1), Изток-Запад, София, 2013, 7-9;

 62. (2013) Залогът Иисус, в: Светослав Риболов, Изворът на асирийското и халдейското християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352-428), (= Studiapatristicaetbyzantinasardicensia, v. 1), Изток-Запад, София, 2013, XI-XVI;

61. (2013) Редът на нещата, в: Драматургия Аскеер 2013 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 9), 43-48;

60. (2012) Живият живот на „свещеническата проза”, в: Николай Петков, Стадионът на старата госпожа, Сиела, София, 7-10;

59. (2012) Качествата на количеството, в: Драматургия Аскеер 2012 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 8), 41-46;

58. (2011) Предговор на съставителя, в: Nominaessentiantres. В чест на Цочо Бояджиев, Изток-Запад, София, 9-13;

57. (2011) Съвременните и всевремевите измерения на метафизичното мислене, в: Андреас Шпеер, Метафизичното мислене: крехка конвергенция, Изток-Запад, София, 11-17;

56. (2011) Милена Лилова, Георги Каприев, Поклон пред Радичков, в: Летене по Радичков, Анубис, София, 5;

55. (2011) Георги Каприев, Петя Янева, Предговор, във: Филотей Кокин, За Таворската светлина, editioprinceps (= Bibliotheca Christiana, N 18), Изток-Запад, София, 7-14;

54. (2011) Към самите неща, в: Драматургия Аскеер 2011 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 7), 39-43;

53. (2010) Ситуация и истории, в: Драматургия Аскеер 2010 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 6), 35-40;

52. (2009) Несериозността да си важен, в: Румен Бальозов Колко е важно да бъдеш несериозен, Изд. Пет плюс, София, 2009, 217-222;

51. (2009) Противоземята „Сфумато”, в: Мария Вандова, Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато 1989-2009, София, 2009, 10;

50. (2009) Картинка в картинката, в: Драматургия Аскеер 2009 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 5), 24-28;

49. (2008) Анселм: радикалният разум на вярващата душа, в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 7-10;

48. (2008) Първият християнски метафизик на Запада, в: Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 7-11;

47. (2008) Бележки към: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 13-417;

46. (2008) Бележки към: Боеций, Теологическите трактати, в: Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 15-63;

45. (2008) Бележки към: Бонавенура, „За знанието Христово, въпрос 4” и „За тройния път или огънят на любовта”, в: Бонвентура, Избрани произведения  (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 85-138;

44. (2008) Недискретният чар на архивирането, в: Драматургия Аскеер 2008 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 4), 5-9;

43. (2008) „Трети международен фестивал на християнските изкуства и култура”, в: Архив за средновековна философия и култура XIV, 7-8;

42. (2007) „Диалозите и противостоенията на Анселм Хавелбергски”, в: Анселм Хавелбергски, Диалози, София, Изток-Запад (Bibliotheca christiana, series nova, N 15), 7-56;

41. (2007) Kapriev, G., G. Mensching, Vorwort, in: Was ist Idee?, Wehrhahn Verlag, Hannover, 7-8;

40. (2007) „Дефицитите на демокрацията през увеличителното стъкло процес на века”, в: Жерминал Чивиков, Делото Милошевич. Бележки на наблюдателя, Култура, София, 2007, 5-11;

– препечатка в Море, 2/2010, 226-229;

39. (2007) „Аскезата Пирандело”, в: Антоанета Дончева, Маската – свобода и затвор, Изток-Запад, София, 2007, 7-12;

38. (2007) „Противоборството и заедността на Кръста и сферата”, в: Д.К. Честъртън, „Кълбо и Кръст”, Омофор, София, 2007, 5-8;

37. (2007) „Традиция и жестове в културата”, в: Драматургия Аскеер 2007 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 3), 14-18;

36. (2007) „Втори фестивал на християнските изкуства и култура”, в: Архив за средновековна философия и култура XIII, 7-9;

35. (2006) „Разкопки в руините на вавилонската кула”, в: Морис Оландер, Археология на езиците, ЛИК, София, 2006, 11-22;

34. (2006) Kapriev, G., G. Mensching, Vorwort, in: Vernunft und Offenbarung, Sofia, 2006, 7-8;

33. (2006) Speer, A., G. Kapriev, Zur Einführung, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur XII, 9-10;

32. (2006) Шпеер, А., Г. Каприев, Вместо въведение, в: Архив за средновековна философия и култура XII, 7-8;

31. (2006) Послеслов към: Юрген Хабермас / Йозеф Ратцингер, Диалектика на секуларизацията. За разума и религията, София, 2006;

30. (2006) ““Аскеер” за съвременна българска драматургия II“, в: Драматургия Аскеер 2006 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 2), 12-14;

29. (2005) Zum Thema/Introductory (Die byzantinische Philosophie angesichts der lateinischen mittelalterlichen Philosophie und der gegenwärtigen Fragestellungen der europäischen Kultur), in: Synthesis Philosophica 39, 3-6;

28. (2005) Боеций: първият латински метафизик, в: Боеций, Утешението на философията (= Bibliothecachristiana, Seriesnova 14), София 2005, 7-11;

27. (2005) „Библиотека Аскеер“, в: Драматургия Аскеер 2005 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 1), 18-19;

26. (2005) Послеслов към: Иван Драгоев, Записките на един пилигрим, София, 2005;

25. (2004) Einleitung, in: Philosophie in Südosteuropa, Изток-Запад, София, 7-13;

24.  (2004)Kapriev, G., G. Mensching, „Vorwort“, in: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens, edd. G. Kapriev und G. Mensching, Sofia, 7-8;

23. (2004) „Богдан Филов: драмата на един академичен интелектуалец в България“, в: Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“. Софийската църква „Св. Георги“, изд. Изток-Запад, София, 7-24;

22. (2004) „Алберт Цимерман: учителят по философия“, в: Алберт Цимерман, Тома от Аквино, София, Изток-Запад, 2004, 9-15;

21. (2004) Послеслов към: Иван Кулеков/Анри Кулев, „Един български виц“, София, 2004;

20. (2003) „Попътни думи“, в: Бисерка Рачева, „Литературни пространства“, София, 2003;

19. (2003) „Предисловие“, в: Георги Тодоров, „България, Православието, историята“, София, 2003;

18. (2002) Послеслов към: Иван Драгоев, „Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс“, София, 2002;

17. (2002), Kapriev, G., A. Speer, Zur Einleitung, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 8, 9-11;

16. (2002) Каприев, Г.,А. Шпеер, „Думи за въвеждане“, в: Архив за средновековна философия и култура 8, 13-15;

15. (2002) „Предговор“, в: Уилям Окам, Избрано, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova N 10), 7-8;

14. (2002) „Предговор“, в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova N 6), 7-8;

13. (2002) „Диспут с Пир – протоколираният ход на мисълта“, в: Максим Изповедник, Диспут с Пир, София, ЛИК, 5-9;

12. (2002) „Предизвикателството ‘учебник по философия на средновековието’“, в: Рихард Хайнцман, Философия на средновековието, София, ЛИК, 13-16;

11. (2002) [без заглавие] (за Константин Димитров, Обичан съм, значи съществувам, в К. Димитров, Мисли, София, 2002, с. 278);

10. (2001) „Анселм Кентърбърийски“, в: Анселм Кентърбърийски, Защо Бог стана човек, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova N 5), 9-11;

9. (2000) Boiadjiev, T., G. Kapriev, A. Speer, „Einleitung“, in: Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter, Turnhout, 2000, vii-xii;

8. (2000) Boiadjiev, T., G. Kapriev, A. Speer, „Vorwort“, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 6, vii-x;

7. (2000): Случаят Сен Гален, в: Екехарт IV, Историите на манастира “Сен Гален“, Университетско издателство, София, 5-9;

6. (1998) „Предговор“, в: Джон Дънс Скот, “За първия принцип”, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova N 1), 7-8;

5. (1996) Boiadjiev, T, G. Kapriev, A. Speer, Vorwort, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 3, 5-9;

4. (1996) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, А. Шпеер, Предговор, в: Архив за средновековна философия и култура 3, 149-152;

3. (1994) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, [Без заглавие] въведение в Архив за средновековна философия и култура 1, 4.

2. (1993) „Бележки“, в: Ж. льо Гоф, “Интелектуалците през средновековието”, УИ, София, 143-158;

1. (1993) Предговор в: Георги Караджов, “Треви”, Бургас, 1993, 3-4;

 

₪ ₪ ₪

 Научно-популярни, публицистични и литературни текстове

81. (2013) И Димитър Гочев…, в: Култура, бр. 35, 25.10.2013;

80. (2013) Inmemoriam: Герхард Подскалски, в: Архив за средновековна философия и култура19, 244-246;

79. (2013) „Сергей Айзенщайн: монтажът“, в сп. Кино, 1/2013;

78. (2013) „Епископ Марк Уеле от Канада е с голям шанс за нов папа”, в: 24 часа, бр. 43, 13.02.2013;

77. (2012) [без заглавие] за Карл Ясперс и текста му „За европейския дух”, в: Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 59-60;

76. (2012) „Патриарх Максим (1914-2012)”, в: Култура, бр. 39, 16.11.2012;

75. (2012) „Църквата, папата и светът”, в: Християнство и култура, 3/2012 (пролет), 47-51;

74. (2012) „Театралната чалга отглежда нов зрител”, в: Труд, бр.  13, 15.01.2012;

73. (2011) „Четивото. Кое четиво?”, в: Летене по Радичков, Анубис, София, 27-33;

72. (2011) „Той, който живее в мига” (в чест на Цочо Бояджиев), в: Култура, бр. 32, 30.09.2011;

71. (2011) „Дотук”, в: Култура, бр. 7, 25.02.2011;

70. (2010) „Какво става с културата и образованието?”, в: Култура, бр. 28, 23.07.2010;

69. (2010) „Самоти в ми бемол”, в: Море, 2/2010, 24-25;

68. (2010) „Начисляване на амортизациите по индекса на Бъкстър”, в: Култура, бр. 2, 22.01.2010;

67. (2009) „Да не забравяме Херострат”, в: Култура, бр. 21, 05.06.2009;

66. (2008) „Занемяването 1906”, в: Море, 2/2008, 51-55;

  1. (2008) „СУ е съдбовно мой университет”, в: Сега, 26.10.2008;

64. (2008) „За Димитър Аврамов – лично”, в: Християнство и култура, 8/2008 (лято), 56-59;

63. (2008) „Доевангелизиране на евангелизираните: универсализъм чрез провинциализиране”, в: Култура, бр. 2, 18.01.2008;

62. (2007) „Kommission VIII: Byzantinische Philosophie“, in: Bulletin de philosophie médiévale 49, Louvain-la-Neuve, 45-48;

61. (2007) „Съществува ли християнска философия?”, в: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1960_prof_Kapriev/index.htm#2

60. (2007) „Катализатори на академичното гниене”, в: Сега, 10.12.2007;

59. (2007) „Екзотичен философ гние в концлагера в Бусманци”, в: 24 часа, 21.11.2007;

58. (2007) „Не е лесно да си жив” (с Андрей Райчев), в: Обектив, бр. 145, юли 2007, 14-16;

57. (2007) „Трябва ли да експулсираме философа Диуф?” (с Андрей Райчев), в: 24 часа, 28.06.2007;

56. (2007) „Завръща ли се синкретизмът в науката?”, в: Сега, 2.4.2007;

55. (2007) „Университетът като даскало”, в: Сега, 5.2.2007;

54. (2006) „Копнежът да си имперска периферия”, във: Foreign Policy, октомври/ноември 2006, 36-39;

53. (2006) „Животът на текста”, в: Демокрация, 28.10.2006;

52. (2006) „Аскеер 2005-2006”, в: Алтера, 7/2006, 30-33;

51. (2006) „Сън и бодрост в културата“, в: Сега, 24.7.2006;

50. (2006) „За званията и призванията“, в: Сега, 29.6.2006;

49. (2006) “Болонската треска”, в: Сега, 19.6.2006;

48. (2006) “Люлка за университетски кадри”, в: Сега, 5.6.2006;

47. (2006) “Университети за реанимация”, в: Сега, 29.5.2006;

46. (2005) „Иконата и иконопочитанието от историческа перспектива”, в: Алтера, 8/2005, 25-29;

45. (2005) “Молитвата на молитвите”, в: Отче наш, София 2005, 267-270;

44. (2005) “Андреас Шпеер – The Playmaker”, в: Култура, бр. 17/18, 13.5.2005;

43. (2005) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, “Един автентичен европейски символ: Света София в Константинопол”, в: Култура, бр. 11, 25.3.2005;

42. (2004) „Православната традиция – една елитарна привилегия“, в: Огледалото 7 (2004), 10-11;

41. (2004) „За светите братя Кирил и Методий – традиционно“, в: Наука 4 (2004), 12-15;

40. (2004) „За светите братя – традиционно“, в: Култура, бр. 23, 28.5.2004;

39. (2004) Boiadjiev, Tz., G. Kapriev, A. Speer, „Das Archiv für mittlelaterliche Philosophie und Kultur – zehn Jahre nach dem Beginn“, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 10, 7-11;

38. (2004) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, А. Шпеер, „Архив за средновековна философия и култура – десет години след началото“, в: Архив за средновековна философия и култура 10, 12-16;

37. (2004) „Размисли преди Възкресение“, в: Седем, бр. 14, 7-13.4.2004;

36. (2003): A New Project: „Byzantine Commentaries on Plato and Aristoteles“, in: Bulletin de philosophie médiévale45, Leuven, 27-28;

35. (2001) „По следите на новото време“, в: Култура, бр. 31, 14.9.2001;

34. (2001) „Моливът на Радичков”, в Еtcetera. Алманах за изкуство, бр. 6, 62-63;

33. (1999) „Културната идентичност на средновековна България“, в: Култура, бр. 21, 28.5.1999;

32. (1999) „Философията е наука, господа!“, в: Литературен вестник, 17-23.2.1999;

31. (1998) „Неадекватно и брутално“, в: Култура, бр. 50, 18.12.1998;

30. (1997) „Разпятието на самотата“, в: Литературен вестник, 17-30.12.1997:

29. (1997) „Време за събиране на камъните“, в: Култура, бр. 35, 5.9.1997;

28. (1996) „Тъй, солунските двама братя“, в: Литературен вестник, 21.5-11.6.1996;

27. (1995) „Национализмът и Православието“, в: Култура, бр. 51/52, 22.12.1995;

26. (1994) „Оригиналността“, в: Слово, 6.5.1994;

25. (1994) „Какво стоите и гледате небето?“, в: Литературен вестник, 9-15.5.1994;

24. (1994) „Памет за Хиндо. Културата на радикалния жест във времето“, в: Слово, 2.3.1994;

23. (1994) „Търпеливото самочувствие“, в: Слово, 3.2.1994;

22. (1994) „Стратегията на българската информираност“, в: Слово, 7.1.1994;

21. (1994) „Що е НГДЕК и защо тя няма почва у нас“, в: Слово, 6.1.1994;

20. (1993) „Дичев в позата на Лев Толстой“, в: Култура, бр. 33, 13.8.1993;

19. (1993) „Култура на отсъствието“, в: Литературен вестник, 17-23.5.1993;

18. (1993) „Голямото място на интелигенцията“, в: Култура, бр. 12, 19.3.1993;

17. (1992) „Остаряваме трудно…“, в: Култура, бр. 48, 27.11.1992;

16. (1992) „Българският бог“, в: Bulgarian Quarterly, 2-2 (1992), 109-118;

15. (1992) „Философският превод в България“, в: Литературен вестник, 29.6-5.7.1992;

14. (1992) „На Иван Ненов – с любов“, в: Култура, бр. 17, 24.4.1992;

13. (1992) „Българинът: органика срещу образованост“, в: Homobalcanicus, 1 (1992), 8-14;

12. (1991) „Голямото мучене“, в: Избор, 2 (1991), 9-11;

11. (1991) „Българският ‘консерватизъм’“, в: Читалище, 4 (1991), 3-4;

10. (1991) Монархия и/или република, в: АБВ, бр. 25, 20.8.1991;

9. (1991) „Вяра и суеверие“, в: АБВ, бр. 16, 18.6.1991;

8. (1991) „Философските чадъри“, в: АБВ, бр. 8, 23.4.1991;

7. (1991) „Технологичният цинизъм като философия“, в: Култура, бр. 5, 1.2.1991;

6. (1990-91) „Културата на средновековието“ (шест лекции), в: Родна реч, бр. 9 (1990) – 4 (1991);

5. (1990) „Героизмът“, в: Култура, бр. 35, 31.8.1990;

4. (1990) „Дърво за философията“, в: Свободен народ, бр. 94, 21.8.1990;

3. (1990) „Криза на духа или бездуховност“, в: Култура, бр. 17, 27.4.1990;

2. (1990) „Чудото и нашето време“, в: Прочее, 1 (1990), 49-62;

  1. (1990) „Arslonga, vitabrevis?“, в: Култура, бр. 2, 12.1.1990.

 

₪ ₪ ₪

Рецензии

– философия, теология и история

59. (2014) „Азът и Другият“ (за Антоанета Дончева, Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ век, Изток-Запад, София, 2014), в: Култура, бр. 33, 10.10.2014;

58. (2014) „Смисълът и неговите разбирания“ (за Георги Фотев, Смисъл и разбиране, Изток-Запад, София, 2014), в: Култура, бр. 24, 27.06.2014;

57. (2014) „Съвременното православно богословие, висшите му нива“ (за Стоян Танев, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш. Същност и енергия в православното богословие и физиката, УI „Св. Климент Охридски“, София, 2013), в: Култура, бр. 4, 31.01.2014;

56. (2013) „Монтажът – внушението на ейдоса” (за Сергей Айзенщайн, Монтажът, прев. Вл. Игнатовски, Изток-Запад, София, 2012, в: Култура, 3, 25.01.2013;

55. (2012), „Прекопаване на научните предразсъдъци” (за Калин Янакиев, Светът на Средновековието, Комунитас, София, 2012), в: Култура, 40 (2012), 23.11.2012;

54. (2012) „Форматиращият текст” (за Марк Блок, Кралете чудотворци, прев. В. Бояджиева, Агата-А, София, 2012, в: Култура, 30 (2012), 14.09.2012;

53. (2011) „Историография без комплекси” (за Иван Билярски, Сказание на Исайя Пророкаи формирането на политическата идеология на ранносредновековната държава, ПАМ Пъблишинг къмпани, София, 2011), в: Култура, 37 (2011), 4.11.2011;

52. (2011) „Антропологическите норми на архаиката и класиката и гласът им в европейското” (за  Дияна Николова. Идеята за човека в старогръцката лирика (архаика и класика). УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2010), в: Култура, 5 (2011), 11.02.2011;

51. (2010) [без заглавие] (за SchriftenzumIslamvonArethasundEuthymiosZigabenosundFragmentedergriechischenKoranübersetzung, hg. v. KarlFörstel. – Wiesbaden: Harrassowitz 2009 = CorpusIslamo-Christianum, SeriesGraeca 7), в: TheologischeRevue (Münster), 3 (2010), Sp. 255-256;

50. (2010) „Метафизичното мислене – откровеният прочит” (за AndreasSpeer, FragileKonvergenz. 3 EssayszuFragenmetaphysischenDenkens, SalonVerlag, Köln, 2010) в: Архив за средновековна философия и култура 16 (2010), 160-163;

49. (2008) „Greeks, Latins, andIntellectualHistory 1204-1500: Debates, Influences, Imressions, Translations, Migrations” (за едноименната конференция, проведена в Никозия/Кипър, 11-13 април 2008), в: Bulletin de philosophie médiévale 50, Louvain-la-Neuve, 330-333;

48. (2008) „Тайните политически страсти на Балканите – Сръбско-българският флирт от 1904” (за Kiril Merjanski, The Serbian-Bulgarian Treaties of 1904 and the Balkan Policy of Russia. Toward the Breakdown of Equilibrium in Eastern Europe before the Bosnian Crisis, Vdm Verlag Dr. Muller Aktiengesellschaft & Co. Kg., Saarbrücken, 2008), в: Култура, бр. 38, 7.11.2008;

47. (2007) „Съблазнителното чуждо, близкото далечно” (за Цочо Бояджиев, Locaremotissima. Студии по културната антропология на европейското средновековие, София, Софи-Р и УИ, 2007), в: АлтераАкадемика 3/2007, 158-160;

46. (2007) „Философия на религиите: конституиране на форматите” (за Владимир Градев, Между абсолютното тайнство и нищото, София, УИ, 2007), в: АлтераАкадемика, 2/2007, 165-168;

45. (2007) „Аскезата Пирандело” (за Антоанета Дончева, Маската – свобода и затвор, Изток-Запад, София, 2007), в: Култура, бр. 14, 13.04.2007;

44. (2006) „”Процесът на века” и дефицитите на демокрацията” (за GerminalCivikov, DerMilosevic-Prozess. BerichteinesBeobachters, Promedia, Wien, 2006), в: Дневник, 15.11.2006;

43. (2005) “Тайният фронт на ХХ век: политическата теология” (за Владимир Градев, Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ век, Издателство “Изток-Запад”, София, 2005), в: Култура, бр. 31, 16.09.2005;

42. (2005) “Опити за обхващане на необхватното: успешната формула” (за Andreas Speer (Ed.), ThomasvonAquin: DieSummatheologiae. Werkinterpretationen, WalterdeGruyter, Berlin – NewYork, 2005), в: Култура, бр. 31, 16.09.2005;

41. (2005) “Апофатичната философия: умното православие” (за отец Стефан Санджакоски, Апофатичка философиjа, Скопjе, 2003), в: Литературни Балкани, 1/2005, 116-120;

40. (2005) “Нови хоризонти за византийската философия” (за Янис А. Деметракопулос, Плитон и Тома от Аквино, Атина, 2004), в: Култура, бр. 22, 10.6. 2005;

39. (2005) “Дебатите около Иисус Христос: днешният поглед” (за Валтер Каспер, Иисус Христос, София, 2005), в: Свят и дипломация, бр. 6, април, 2005;

38. (2005) „Философското приключение“ (за Иван Драгоев, Приключение и всекидневие, София, 2004), в: Култура, бр. 6, 18.02.2005;

37. (2004) „Законополагащият градеж на Цочо Бояджиев“ (за Тома от Аквино, Сума на теологията, превод Цочо Бояджиев, София, 2003), в: Култура, бр. 6, 6.2.2004;

36. (2003) „Apprivoiserlatransition : letourdesintellectuels“ (за Penserlatransition, ed. I. Znepolski, K. Tchervenkova, A. Kiossev, Sofia 2002), in: Divinatio 17 (2003), 269-276;

35. (2003), „Прашаньето останува отворено“ (за Вера Георгиева Петковска, Византиска филозофиjа, Скопjе, 2001), във: Филозофиjа, 5 (2003), 119-121;

34. (2003), „Авлос и лира: музиката като философия“ (за Анна К. Бошнакова, Авлос и лира – философия на музиката в древна Елада, София, 2003), в: Култура, бр. 34, 19.9.2003;

33. (2003) „Византийската философия: нови хоризонти на изследванията“ (за ByzantinePhilosophyanditsAncientSources, ed. KaterinaIerodiakonou, OxfordUniversityPress, Oxford, 2002), в: Култура, бр. 15, 11.4.2003;

32. (2003) „Очарованието на нормалната наука“ (за Олег Георгиев, Средновековната образованост, Ателие Анго Боянов, София, 2002), в: Култура, бр. 10, 7.3.2003;

31. (2002) „L’art difficile de comprendre l’histoire“ (за Assen Ignatov, Chronos im Blickfeld von Klio, Traude Junghaus Verlag, Cushausen & Dartford, 2001), in: Divinatio 15 (2002), 229-233;

30. (2002) „Некласическата критическа теория: първа равносметка“ (за Деян Деянов, Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки, Пловдивско университетско издателство, 2001), в: Социологически проблеми, 3-4 (2002), 252-264;

29. (2002) „Byzantinische Philosophie“, in: Bulletin de philosophie médiévale 44, Louvain-la-Neuve, 43-47;

28. (2002) „Смисълът е преди битието“ (за Winfried Weier, Sinnerfahrung menschlicher Existenz, Peter Lang Verlag, Franfkfurt a.M., 1999), в: Архив за средновековна философия и култура 8 (2002), 294-298;

27. (2002) „Езиците на рая и словото на ада“ (за Морис Оландер, Езиците на рая, Лик, София, 2002), в: Култура, бр. 24, 14.6.2002;

26. (2002) „Трудното изкуство да разбираш историята“ (за AssenIgnatov, ChronosimBlickfeldvonKlio, TraudeJunghausVerlag, Cushausen & Dartford, 2001), в: Култура, бр. 4, 1.2.2002;

25. (2001) „Едно дълго четене на Тома от Аквино“ (за AlbertZimmermann, Thomaslesen, fromann-holzboog, Stuttgart – BadCannstatt, 2000), в: Архив за средновековна философия и култура 7 (2001), 289-294;

24. (2001) „Средновековните нощи“ (за Цочо Бояджиев, Нощта през Средновековието, СОФИ-Р, София, 2000), в: Критика и Хуманизъм, 1/2001, 165-168;

23. (2000) „Духът на византийската култура в българска подвързия“ (за Херберт Хунгер, Империя на ново средище, ЛИК, София, 2000), в: Култура, бр. 28, 21.7.2000;

22. (1999) „Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter“, in: Bulletin de philosophie médiévale 41, Louvain-la-Neuve, 153-160 (за едноименната конференция, проведена през април 1999 в София);

21. (1999) „Ромеите за българите“ (за Петър Ангелов, България и българите в представите на византийците, ЛИК, София, 1999), в: Култура, бр. 20, 21.5.1999;

20. (1999) „Сергей Аверинцев в пладнето и юга на MESHMBRIA“ (за MESHMBRIA, българо-руски сборник в чест на С. Аверинцев, изд. Е. И. Димитров, изд. Славика, София, 1999), в: Култура, бр. 16, 23.4.1999;

19. (1997) „Byzantinische Philosophie“, in: Bulletin de philosophie médiévale 39, Louvain-la-Neuve, 49-52;

18. (1996) „За ‘живостта’ на различното“ (за T. Boiadjiev, DiefrühgriechischePhilosophiealsPhänomenderKultur, Königshausen & Naumann, Würzburg, 1995), в: Литературен вестник, 28.2-5.3.1996;

17. (1996) „Дързостта да погледнеш от предела“ (за Калин Янакиев, Философски опити върху самотата и надеждата, Гал-ико, София, 1996), в: Култура, бр. 6, 9.2.1996;

16. (1995) „Невежество, страдание мое…“ (за Юлия Кръстева, Българийо, страдание мое), в: Култура, бр. 48, 1.12.1995;

15. (1995) „По върховете на безумието: терминаторът Кочев“ (за превода на Н. Кочев на Мистическо богословие от Дионисий Псевдо-Ареопагит), в: Култура, бр. 43, 27.10.1995;

14. (1995) „Gutheit – Schönheit – Licht“, in: Bulletin de philosophie medievale 37, Louvain-la-Neuve, 143-147 (в съавторство с А. Шпеер – за едноименната конференция, проведена през август 1995 в Благоевград);

13. (1994) „Една предизвестена изненада“ (за Цочо Бояджиев, Философия на западноевропейското средновековие, Минерва, София, 1994), в: Литературен вестник, 20-26.6.1994;

12. (1994) „Средновековни работи“ (за превода на Милена Минкова на Ериугена, За разделението на природата), в: Литературен вестник, 25.4.-1.5.1994;

11. (1994) „Димитър Аврамов – търсещият човек“ (за Димитър Аврамов, Диалог между две изкуства, Български писател, София, 1993), в: Литературен вестник, 28.3-3.4.1994;

10. (1992) „Крал Лир не пътува за Америка“ (за „Преглед на превода 1990-1991“, София 1992), в: Култура, бр. 25, 19.6.1992;

9. (1992) „Класическо наследство срещу бакалските прогнози“ (за поредицата на УИ, съст. Исак Паси), в: Демокрация, бр. 125, 27.5.1992;

8. (1992) „Вехи“ (за българския превод на сб. Вехи), в: АБВ, бр. 19, 12.5.1992;

7. (1992) „Ивайло Дичев и смъртта на автора“ (за Ивайло Дичев, Еротика на авторството, Критика и хуманизъм, София, 1991), в: АБВ, бр. 16, 22.4.1992;

6. (1992) „Bibliothecachristiana“,в: АБВ, бр. 10, 10.3.1992;

5. (1992) Критика и Хуманизъм или: апология на Валентин Дишев“, в: АБВ, бр. 8, 25.2.1992;

4. (1991) „Две списания – два културни модела“ (за Критика и Хуманизъм и Философски преглед), в: АБВ, бр. 24, 13.8.1991;

3. (1991) „Каква му е Хекуба?“ (за Цочо Бояджиев, Античната философия като феномен на културата, УИ, София, 1990), в: АБВ, 7.5.1991;

2. (1989) „Право към слънцето“ (за Калин Янакиев, Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията, УИ, София, 1988), в: АБВ, бр. 8, 21.2.1989;

1. (1987) „Младежка научна конференция ‘От теоретическа история на обществените посредници към теория на всекидневието’ (Гьолечица, 19-23 април 1986)“, в : Социологически проблеми, 1 (1987), 139-142.

 

– театър

39. (2014) „Антигона – събитието“ (за „Антигона“ по Ж. Ануи, реж. И. Добчев, Театър София), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 40, 28.11.2014;

38. (2014) „Неспасяемо“ (за „Солунските съзаклятници“ от Г. Данаилов, реж. С. Радев, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 39, 21.11.2014;

37. (2014) „Миграциите на свободата“ (за „Емигранти“ на Сл. Мрожек, режисьор Д. Добрева, Театър Българска армия), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 38, 14.11.2014;

36. (2014) „Пучини в Кьолн“ (за постановката на „Мадам Бътерфлай“ в Кьолнската опера), в: Култура, бр. 31, 26.09.2014;

35. (2013) „Когато нещо падне от небето” (за „Когато дъждът спря да вали”, режисура Зорница София Попганчева, Малък градски театър зад канала), в: Култура, бр. 11, 22.03.2013;

34. (2013) „Значи можело и така!” (за „Декамерон” по Бокачо, режисьор Д. Добрева, Театър Българска армия), в: Култура, бр. 6, 15.02.2013;

33. (2011) „Между разрухата и утопията. Отвъд тях” (за „Завръщане във Витенберг”от Г. Тенев и И. Добчев, режисьор И. Добчев, Театрална работилница Сфумато), в: Култура, бр. 39, 18.11.2011;

32. (2010) [Без заглавие] (за „Дама Пика”), в: Юрий Дачев, Малък градски театър „Зад канала”. 2 десетилетия и 200 страници, София, 2010, 174-177;

31. (2010) „Дама Пика и колодата на сезона” (за „Дама Пика” от Юрий Дачев /по повестта на А. С. Пушкин/, режисьор Бина Харалампиева, Малък градски театър), в: Култура, бр. 29, 30.07.2010;

30. (2010) „Да гледаш и да не виждаш. Етюд върху невъзможността да си отвориш рана”(по повод „Да отвориш рана“ от Боян Папазов, режисьор Иван Добчев, спектакъл на театър „Българска армия”), в: Култура, бр. 5, 10.02.2010;

29. (2009) …Богословската медитация на Иван Добчев, в: Мария Вандова, Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато 1989-2009, София, 2009, 260;

28. (2009) …Точно от там: от дупката, в: Мария Вандова, Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато 1989-2009, София, 2009, 274;

27. (2009) Родилното петно на душата (за „Родилно петно” от Николай Коляда, моноспектакъл на Мимоза Базова, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница Сфумато), в: Култура, бр. 1, 9.01.2009  (с Антоанета Дончева);

26. (2008) „Възкресението и животът” (за „Лазар и Иисус”, авторски спектакъл на Иван Добчев, Театрална работилница Сфумато), в: Култура, бр. 11, 21.03.2008;

25. (2007) „За бариерите в човешката близост” (за „Нерви за любов” от Кирил Топалов, реж. Петър Кауков, Малък градски театър – София), в: Култура, бр. 13, 6.4.2007;

24. (2007) „Вертикалният театър на Димитров/Памуков” (за „Внимание оргазъм!” по Юз Олешовски, спектакъл на Симеон Димитров и Стоян Памуков), в: Култура, бр. 8, 2.3.2007;

23. (2006) „Нов кръг на спиралата „Сфумато““, в: Гласове, бр. 16, 12-18 май 2006;

22. (2006) “Завръщането на театъра. Случаят Бургас” (за Районна болница от Христо Бойчев, спектакъл на Симеон Димитров, ДТ “Адриана Будевска” Бургас), в: Култура, бр. 13, 7.4.2006;

21. (2005) “Танцът на излишните човеци” (за А. Чехов, Иванов, постановка Д. Гочев, Фолксбюне Берлин), в: Култура, бр. 13, 8.4.2005;

20. (2005) „Невъзмутимото правене на история“ (за М. МакДона, Пухеният, постановка Я. Гърдев, декор Н. Тороманов, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна), в: Култура, бр. 7, 25.2.2005;

19. (2004) „Стил: синтез: фрагмент“ (за Гео-его, постановка на Н. Георгиев по Гео Милев, Театър @лма @лтер, София 2004), в: Софийски университет, бр. 34, май 2004;

18. (2003) „Форматът на силата любов“ (за Duende, спектакъл на Т. Лолова, пост. С. Съниниски, Театър 199, София 2003), в: Култура, бр. 47, 19.12.2003;

17. (2002) „Пространство за затваряне на времето“ (за К. Илиев, Франческа, пост. М. Младенова, Народен театър София 2000), в: Култура, бр. 19/20, 17.5.2002;

16. (2002) „Тероризмът, национализмът и други смешки“ (за М. МакДона, Лейтенантът от Инишмор, пост. Д. Гочев, AkademietheaterВиена 2002), в: Култура, бр. 6, 15.2.2002;

15. (2001) Писмо до Димитър Гочев (за Софокъл, Електра, ThaliaTheaterХамбург 2001), в: Култура, бр. 43, 30.11.2001;

14. (2001) „Bastard – ein Meisterwerk“ (за Bastard, пост. Я. Гърдев, Варна 2001), в: Култура, бр. 31, 14.9.2001;

13. (2000) „Театърът, който живеем“ (за Е. Сиксу, Барабани на дигата и изведнъж нощи на бдение, пост. А. Мнушкин, TheatredeSoleil, Париж 1999), в: Култура, бр. 7, 25.2.2000;

12. (2000) „Четири погледа към Гочев от бурето с барут“ (за Д. Дуковски, Буре с барут, пост. Д. Гочев, Театър на Грац 2000), в: Култура, 42, 27.10.2000;

11. (1997) „Така стоят нещата“ (за Щастливи дни & щастливи текстове, по С. Бекет, пост. Д. Гочев, Бохум 1997), в: Култура, бр. 44, 7.11.1997;

10. (1997) „Изследвания върху почти нищото“ (за М. Валзер, Битка в стаята, пост. Д. Гочев, Бохум 1997), в: Литературен вестник, 16-28.1.1997;

9. (1995) „Живот в Дахау“ (за В. Сорокин, Един месец в Дахау, пост. Д. Гочев), в: Литературен вестник, 19/25.7.1995;

8. (1995) „Чудовището Гочев“, в: Литературен вестник, 14-20.06.1995;

7. (1994) „Писмо до непознато другарче“ (за В. Петров, Пук, пост. Б. Чакринов, Младежки театър 1994), в: Литературен вестник, 24-30.10.1994;

6. (1993) „Поетика на амнезията“ (за драматургията на Е. Василев), в: Култура, бр. 46, 12.11.1993;

5. (1993) „Чайката – непотребна птица“ (за А.П. Чехов, Чайка, пост. Д. Гочев, Кьолн 1993), в: Век 21, бр. 29, 21-27.7.1993;

4. (1993) „Леонс и Лена на Гочев“ (за Г. Бюхнер, Леонс и Лена, пост. Д. Гочев, Бохум 1993), в: Култура, бр. 23, 4.6.1993;

3. (1992) „Последният запис – две интерпретации“ (за С. Бекет, Последният запис, пост. К. Азарян – София и Д. Гочев – Кьолн, 1992), в: Култура, бр. 48, 27.11.1992;

2. (1992) „Животът: начин на записване“ (за С. Бекет, Последният запис, пост. К. Азарян, Народен Театър – София 1992), в: Демокрация, бр. 116, 16.5.1992;

21. (1990) „По следите на последните“ (за М. Горки, Последните, пост. К. Спасов, ТНА 1990), в: Култура, бр. 20, 18.5.1990.

 

– литература

24. (2013) [Ohne Titel] (за Николай Чернокожев, България: стереотипи и екзотика. Техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от ХІХ в., София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012), in: Études balkaniques, 3-4 (2013), 214-222;

23. (2013) „Преврат?“ (за литературния спектакъл по Това едно / можеш ли го на Илко Димитров в ТР Сфумато), в: Култура, бр. 39, 22.11.2013;

22. (2013) „Събиране на белезите” (за Валентин Дишев, Маргьорит (и други регистри), Благоевград, Издателство Арс, 2013), в: Култура, бр. 28, 26.07.2013;

21. (2013) „Едното” (за Илко Димитров, Това едно / Можеш ли го, София, Критика и хуманизъм, 2013), в: Култура, бр. 20, 31.05.2013;

20. (2013) „Да научим, което не щем да знаем” (за Николай Чернокожев, България: стереотипи и екзотика. Техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от ХІХ в., София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012), в: Култура, бр. 17, 10.05.2013;

19. (2012) „Познавачът и поетът: новите преводи на Шекспир” (за Шекспир, Великите трагедии, превод Александър Шурбанов, Изток-Запад, София, 2012), в: Култура, бр. 41, 30.11.2012;

18. (2011) „Metafyzika smutku”(заGeorgi Gospodinov: Fyzika smutku (Физика на тъгата) – překlad David Bernstein), в: http://iliteratura.cz/Clanek/29319/gospodinov-georgi-fyzika-smutku-in-kultura.

17. (2011) „Метафизика на тъгата” (за Георги Господинов, Физика на тъгата, Жанет 45, Пловдив, 2011), в: Култура, бр. 43, 16.12.2011;

16. (2011) „Отрезвяващият външен поглед” (коментар към предговора на Лола Звонарьова към руското издание на Няма да е все така от Николай Табаков), в: Култура, бр. 42, 9.12.2011;

15. (2011) „Съпротива срещу ентропията” (за Илко Димитров, 4етири, Стигмати, София, 2011, в: Култура, бр. 31, 23.09.2011;

14. (2011) „Да за Да” (за Николай Табаков, Да, изд. Сиела, София, 2011), в: Култура, бр. 14, 15.04.2011;

13. (2010) „Бог в Ню Йорк – талантливата радикалност” (за Илко Димитров, Бог в Ню Йорк, изд. Стигмати, София, 2010), в: Култура, бр. 27,16.07.2010;

12. (2010) „Културният дебат – какво беше това?” (за Бисерка Рачева, Отпечатъци, изд. Силуети / Българска редакция на Deutsche Welle, Варна, 2010), в: Култура, бр. 10, 19.03.2010;

11. (2008) „Неистовото неразпознаване на Бога” (за „Антихрист” на Емилиян Станев, на Иван Добчев и Милен Миланов), в: Култура, бр. 6, 15.2.2008;

10. (2006) “Самота и любов – името на поезията” (за Валентин Дишев, “Квадриги”, изд. Арс, Благоевград, 2006), в: Култура, бр. 19, 19.5.2006;

9. (2006) “Изгубен с магарета” (за Валери Стефанов, “Изгубените магарета”, изд. Стандарт, София, 2005), в: Култура, бр. 4, 2.2.2006;

8. (2005) “Достойнството на духовната свобода” (за Жорж Бернанос, “Под слънцето на сатаната”, издателство София – С. А., София, 2005), в: Култура, бр. 36, 21.10.2005;

7. (2005) “Книги, които идват при мен, когато трябва”, в: Книгите днес, бр. 3, май 2005, 22-23;

6. (2002) „Неведомите пътища към истинските места на нещата“ (за Красимир Крумов, Неведоми пътища, ИК Петриков, София, 2002), в: Култура, бр. 33, 20.9.2002;

5. (2002) „Литературни пространства“ (за Бисерка Рачева, Литературни пространства), в: Култура, бр. 28, 12.7.2002;

4. (1998) „Думите, клонящи към мълчание“ (за Калин Михайлов, Тихи трипове), в: Литературен вестник, 11-17.11.1998;

3. (1998) „Пътуването не е начин да се стигне някъде“ (за Кирил Мерджански, Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997), в: Култура, бр. 15, 17.4.1998;

2. (1992) „По плодовете ще ги познаете“ (за Българска християнска лирика, Тренев и Тренев, София, 1991), в: АБВ, бр. 6, 11.2.1992;

1. (1991) „Автобиография на самотата“ (за Асен Тотешев, На запад след сълзите, самиздат, София, 1990), в: АБВ, бр. 6, 12.11.1991.

 

– визуални изкуства

12. (2014) „Греди Асса – разказвачът на светове“ (за Греди Асса, „През пустинята“, юбилейна изложба, СГХГ), в: Култура, бр. 16, 25.04.2014;

11. (2006) “Новата базилика Св. Петър в Рим на 500 години. Начин на експониране”, в: Култура, бр. 40, 17.11.2006;

10. (2004) „Николай Янакиев“ (за изложбата му Вариации в цвят, галерия „Райко Алексиев“, София 2004), в: Култура, бр. 28, 2.7.2004;

9. (2001) „Изкуството на текстила“ (за изложбата Изкуството на текстила в България, Шипка 6, София), в: Култура, бр. 28, 20.7.2001;

8. (2000) [без заглавие] (за изложбата на Николай Янакиев в CiteInternationaledesArts, Париж 2000), в: Култура, бр. 6, 18.2.2000;

7. (1998) [без заглавие] (за изложбата на Николай Янакиев в Рьотген, Германия 1998), в: Култура, бр. 14, 10.4.1998;

6. (1997) „Йозеф Бойс и средновековието“ (за изложбата на Бойс в Шнютген-Музеум, Кьолн 1997), в: Култура, бр. 7, 14.2.1997;

5. (1995) „Мястото на Никола Казаков“ (за изложбата на Никола Казаков в НДК 1995), в: Литературен вестник, 6-12.12.1995;

4. (1995) „Рошпако, Рошпаче, птицо Божия!“ (за изложбата на Росен Рашев в г. Отечество 1995), в: Литературен вестник, 1-7.11.1995;

3. (1995) „От муха до слон“ (за изложбата От муха до слон в СУ 1995), в: Литературен вестник, 14-20.06.1995;

2. (1994) „Уютни магии“ (за изложбата Текстил, София 1994), в: Литературен вестник, 13-20.06.1994;

1. (1994) „Прозорец за окото на душата“ (за изложбата на Росен Рашев в Градската библиотека – София 1994), в: Литературен вестник, 7-13.2.1994;

 

₪ ₪ ₪

Преводи на български

 – от латински

а. книги

9. (2008) Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 423 с. (преводът на За граматика е на Росен Стоянов);

8. (2008) Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 176 с. (преводът на За утешението на философията е на Боряна Кацарска);

7. (2007) Анселм Хавелбергски, Диалози, София, Изток-Запад (Bibliotheca christiana, series nova, N 15), 262 с.;

6. (2002) Уилям Окам, Избрано, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, series nova, N 10), 123 с.;

5. (2001)Анселм Кентърбърийски, Защо Бог стана човек, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova N 5), 117 с.;

4. (1999) Йоан Павел II, Енциклика Вяра и Разум, София, Истина-Veritas, 142 с.;

3. (1998) Джон Дънс Скот, Трактат за първия принцип, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova 1), 125 с.;

2. (1993) Анселм от Кентърбъри, Прослогион, За въплъщението на Словото, Апологетична книга, Писма 129 и 136, София, Критика и Хуманизъм (Bibliotheca christiana N 5); второ издание в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 1994, 205-278; трето подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 99-144;

1. (1992) Анселм от Кентърбъри, Монолог, София, Критика и Хуманизъм (Bibliotheca christiana N 3); второ издание в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 1994, 135-204; трето подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 11-98.

б. отделни трактати и текстове

9. (2002) Анселм Кентърбърийски, За свободата на избора, в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога (Bibliotheca christiana, series nova, N 6), ЛИК, София; второ подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 177-201;

8. (2002) Анселм Кентърбърийски, За падението на дявола, в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога (Bibliotheca christiana, series nova, N 6), ЛИК, София; второ подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 203-253;

7. (1999) Бонавентура, За тройния път, във: Философският ерос. Големите текстове на платоническата любов, изд. Л. Денкова, ЛИК, София, 89-116; второ издание в: Бонвентура, Избрани произведения  (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 111-139;

6. (1998) Тома от Аквино, За истината (q. I, a. 1), в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 143-151;

5. (1994) Анселм от Кентърбъри, Диалог за истината, в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 279-304; второ издание в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога (Bibliotheca christiana, series nova, N 6), ЛИК, София, 2002; трето подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 145-175;

4. (1994) Анселм от Кентърбъри, Молитва за враговете (второ подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 419-423); Писмо 215; Писмо 418, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 39-43;

3. (1994) Бонавентура, За знанието Христово, въпрос 4, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 59-84; второ издание в: Бонвентура, Избрани произведения  (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 85-110;

2. (1994) Роберт Гросетест, За едната форма на всички неща; За светлината; Защо човекът е микрокосмос, в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 431-446;

1. (1991) Боеций, Теологическите трактати, във: Философки преглед 1/1991, 51-85; второ издание в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство 1994, 89-128; трето подобрено издание в: Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Culturaanimi), УИ, София, 2008, 13-64.

– от старогръцки

2. (2002) Патриарх Фотий, За същността (Амфилохии, въпрос 138), в: Архив за средновековна философия и култура 8, 218-226;

1. (2001) Максим Изповедник, Различни дефиниции, в: Архив за средновековна философия и култура 7, 73-76.

– от немски

а. книги

11. (2013) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI,Иисус от Назарет. От входа в Иерусалим до възкресението, Критика и хуманизъм, София, 334 стр.;

10. (2013) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI,Въведение в християнството, Комунитас, София, 366 стр.;

9. (2011) Андреас Шпеер, Метафизичното мислене: крехка конвергенция, Изток-Запад, София, 145 стр.;

8. (2009) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI,Иисус от Назарет. От кръщението в Иордан до преображението, Критика и хуманизъм, София, 440 стр.;

7. (2006) Юрген Хабермас / Йозеф Ратцингер, Диалектика на секуларизацията. За разума и религията, Изток-Запад, София, 71 стр.;

6. (2005) Валтер Каспер, Иисус Христос, Изток – Запад, София, 458 стр.;

5. (2005) Валтер Каспер, Тайнството на единството. Евхаристия и Църква, Изток-Запад, София, 184 стр.;

4. (2004) Алберт Цимерман, Тома от Аквино, Изток – Запад, София, 266 стр.;

3. (2002) Рихард Хайнцман, Философия на средновековието, ЛИК, София, 419 стр.;

2. (2001) Фридхелм Винкелман, История на ранното християнство, ЛИК, София, 115 стр.;

1. (1994) Етиен Жилсон и Филотеус Бьонер, Християнската философия, Университетско издателство, София (съвместно с Цочо Бояджиев), 502 стр., второ издание: 1999 г., История на християнската философия, изд. “Идея“, Стара Загора, 660 стр.

б. статии

41. (2013) Петер Гемайнхарт, Filioque – елемент на Каролингската „нормална теология”, в: Християнство и култура 6/2013 (лято), 16-29;

40. (2013) Бенедикт XVI, Енциклика Caritasinveritate, гл. 6: Развитие на народите и техниката, в: Култура, бр. 7, 22.02.2013;

39. (2012) Карл Ясперс, „За европейския дух”, в: Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 61-82;

38. (2012), Йозеф Ратцингер, „Въведение в християнството – вчера, днес, утре”, в: Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 5-15;

37. (2012) Папа Бенедикт XVI, Реч при срещата на папата с католиците, ангажирани в църквата и обществото, в: Християнство и култура, 8/2012 (пролет), 42-46;

36. (2011) Йозеф Бохенски, Абсолютното, в: Християнство и култура 2/2011 (зима), 30-36;

35. (2011) Йозеф Ратцингер / папа Бенедикт XVI, Приложение (Тежък грях към беззащитни деца; Вяра и насилие; Спин и хуманизиране на сексуалността), в: Йозеф Ратцингер / папа Бенедикт XVI, Светлина на света (разговор с Петер Зеевалд), прев. Т. Николов, ред. Г. Каприев, „Комунитас”, София, 265-272;

34. (2008) Тенгиз Иремадзе, Философия на авторефлексията при Иоане Петрици, в: Християнство и култура 10/2008, 35-43;

33. (2008) Йозеф Ратцингер / папа Бенедикт XVI, Изкушенията на Христа, в: Християнство и култура 2/2008, 35-46;

32. (2007) Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Кой мисли абстрактно?, в: АлтераАкадемика, 3/2007, 9-13 (със Стилиян Йотов);

31. (2005) Андреас Шпеер, Свободно мислене, в: Култура, бр. 17/18, 13.5.2005;

30. (2005) Богословските различия и отношенията между Православието и Католичеството днес (разговор между кардинал Валтер Каспер и проф. Калин Янакиев), в: Християнство и култура 2/2005, 32-43;

29. (2005) Валтер Каспер, Слово при представянето на българското издание на ‘Иисус Христос’, в: Култура, бр. 13, 8.4.2005;

28. (2004) Валтер Каспер, Историческият въпрос за Иисус Христос, в: Християнство и култура, бр. 3/2004, 12-27;

27. (2004) Мария Бургер, Алберт Велики: възможностите за теологическо богопознание, в: Архив за средновековна философия и култура 10 (2004), 36-51;

26. (2001) Волфганг Клуксен, Съхраняването на западноевропейската идентичност, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 11-22;

25. (2001) Ханс Герхард Зенгер, Защо се занимавам със средновековна философия, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 23-29;

24. (2001) Андреас Шпеер, Актуалността на несвоевременното, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 79-85;

23. (2001) Карлос Стил, Авраам и Одисей. Християнска и неоплатоническа есхатология, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 135-152.

22. (1999) Беате Регина Зухла, Дионисий Ареопагит, в: Култура 18 / 7.5. 1999, 9-12;

21. (1998) Алберт Цимерман, Безприютността на човека и философията, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 7-21;

20. (1998) Михаил Хронц, “Света София“ в Константинопол и императорската литургия, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 42-76;

19. (1998) Христос Терезис, Аристотелизъм и платонизъм при византиеца Георги Пахимер, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 106-117;

18. (1998) Ян А. Аартсен и Андреас Шпеер, Философията на Бонавентура и учението за трансценденталиите, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 152-190;

17. (1998) Андреас Шпеер, Що е философия през средновековието?, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 207-219;

16. (1997) Елпидофорос Ламбриниадис, Православие и национализъм, в: Култура, бр. 35, 5.9.1997;

15. (1996) Ян А. Аартсен, Тома от Аквино и Corpus Dionysiacum; За красивото, в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 149-152; 240-246;

14. (1996) Андреас Шпеер, Causalitas luminis. Учението за „lumen intelligibile“ в коментара на Тома към Liber beati Dionysii De divinis nominibus, в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 211-231;

13. (1996) Франк Хенчел, За мисловните образци, конотациите и импликациите. Към „За причинността на Красивото с оглед различието на причините“ (Тома от Аквино, Коментар към книгата на блажения Дионисий „За имената Божии“), в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 247-262;

12. (1996) Ваутър Хорис, Operatio contemplationis – Движението на привидно неподвижното в прочита на Тома на Liber beati Dionysii De divinis nominibus, в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 263-281;

11. (1995) Карл Ясперс, Идеята за университета, в: Измерения на университетската идея, изд. П. Бояджиева, Университетско издателство, София, 309-391;

10. (1994) Волфганг Клуксен, Историческото изследване на средновековната философия и неосхоластиката, в: Етиен Жилсон и Филотеус Бьонер, Християнската философия, Университетско издателство, София, 505-539; второ издание: 1999 г., изд. “Идея“, Стара Загора, 661-704;

9. (1994) Алберт Цимерман, Природа и смърт според Тома от Аквино, в. Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 108-123;

8. (1994) Андреас Шпеер, Философията като преход при Бонавентура, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 44-58;

7. (1994) Андреас Шпеер, Изкуство и красота, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 124-155;

6. (1994) Майстер Екхарт, Блажени са бедните духом, в: Средновековни философи, Част 1, Университетско издателство 1994, 497-502;

5. (1993) Хайнрих Рикерт, Живот и култура, в: Идеи в културологията, т. 2, изд. И. Стефанов и Д. Гинев, Университетско издателство, 57-72;

4. (1993) Едмунд Хусерл, Към конституцията на висшите степени на интерсубективността, в: Идеи в културологията, т. 2, изд. И. Стефанов и Д. Гинев, Университетско издателство, 149-159;

(1991) Ханс Урс фон Балтазар, Дух, любов, съзерцание, в: Култура, бр. 44, 1.11.1991;

3. (1988) Георг Лукач, Овещняването (из „История и класово съзнание“), в: Социологически проблеми 3/1988, 50-68;

2. (1988) Карл Маркс, Хегеловата логика, във: Философска мисъл 8/1988, 63-65;

1. (1986) Конрад Лоренц, Обратната страна на огледалото, гл. 8-10, в: Немарксистки теории на познанието, изд. Л. Сивилов, София, 98-223.

– от руски

7. (2011) Ханс-Йоахим Шлегел, Икона и кинематографичен образ. Отгласи от византийското разбиране на изображението в руското и съветското кино, в: Християнство и култура 2/2011 (зима), 82-97;

6. (2008) Дмитрий Е. Афиногенов, Учението на патриарх Фотий за свещените изображения, в: Архив за средновековна философия и култура XIV, 9-14;

5. (1999) Сергей Аверинцев, Християнството, в: MESЕMBRIA. Българо-руски сборник в чест на Сергей Аверинцев, изд. Е. Ив. Димитров, Славика, София, 352-365;

4. (1995) Евгений Трубецкой, Старият и новият национален месианизъм, в: Lettre internationale, 8 (1995), 42-48;

3. (1992) Владимир Лоски, Образ и подобие, в: Култура, бр. 25, 19.6.1992;

2. (1992) Владимир Лоски, Творението, в: Култура, бр. 21, 22.5.1992;

1. (1991) Александър Мен, Човешкият лик на безкрайното, в: Култура, бр. 27, 5.7.1991.

 

₪ ₪ ₪

Интервюта

42. (2014) Интервю за семинарите през 80-те години на ХХ в. (разговор с Иванка Еленкова), в: http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2014/10/Kapriev_interview_Elenkova_1_ed.pdf;

41. (2014) „Култура на нормите срещу култура на изключенията“ (разговор с Копринка Червенкова и Христо Буцев), в: Култура, бр. 30, 19.09.2014;

40. (2014) „Попадаме в една образователна перверзия“ (разговор със Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех), в: http://въпреки.com/post/81894211208 ;

39. (2014) „Интелектуалец политик е абсолютна нелепост“ (разговор с Димитър Ганев), в: Труд, 3.01.2014;

38. (2013) „Нямаме своя Аденауер”, във: http://www.komentator.bg;

37. (2013) „За Църквата – с оптимизъм” (разговор с Копринка Червенкова и Христо Буцев), в: Култура, бр. 8, 01.03.2013;

36. (2013) „Великотърпелив човек е българинът” (разговор с Димитър Ганев), в: Банкеръ, бр. 8, 22.02.-1.03.2013;

35. (2013) „Архонтството у нас е безобразие!” (разговор с Таня Джоева), в: Преса, бр. 53, 23.02.2013;

34. (2012) „Патриарх Евтимий Търновски” и „Летене по Радичков”, в: Людмила Сугарева, Срещи в ефира, Пловдив, 2012, 76-78 и 194-203;

33. (2012) „Понякога забравяме, че християнството е религия на радостта” (разговор със Сандра Керелезова), в: http://www.pravoslavie.bg/ ;

32. (2012) „Добрият човек…” (разговор с Иван Кулеков), в: http://www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi/videos/video/228283532-Shouto_na_Slavi_Chovetsi__praznichno_izdanie.html ;

31. (2012) „Нямаме авторитети, затова имаме вождове” (разговор с Таня Джоева), в: Преса, бр. 230, 25.08.2012;

30. (2012) „Във всяка култура има чалга” (разговор с Марияна Първанова), в: Монитор, бр. 4377, 4.02.2012;

29. (2011) „Не живейте само пред телевизора” (разговор с Диляна Диитрова), в: Труд, 22.04.2011;

28. (2011) „Футболът е религия, смесена със суеверие” (разговор с Росица Стойкова), в: 7 дни спорт, бр.6062, 4.4.2011;

27. (2011) „На бездарието си казваме „преход”” (разговор с Бойко Ламбовски), в: Сега, бр. 61, 16.3.2011;

26. (2009) „Църквата на Христос е една” (разговор с пастор Румен Борджиев), в: Християнство и култура, бр. 2/2009 (зима), 64-81;

25. (2009) „Недостоен е животът без евангелски добродетели” (разговор със Зоя Захариева-Цанкова), в: АЗБуки, 20/2009;

24. (2009) „Възкресението на Иисус е знак на върховна сигурност за християнската радост” (разговор със Зоя Захариева-Цанкова), в: АЗБуки, 15/2009;

23. (2009) „Църквата не е от света, но е в света…” (разговор с Христо Буцев), в: Култура, бр. 6, 11.02.2009;

22. (2008) „Християнството и ‘постхристиянската ситуация’” (разговор с Цочо Бояджиев, Владимир Градев и Калин Янакиев), в: Християнство и култура, бр. 2/2008 (зима), 4-23;

21. (2007) „Публиката си поиска български автори”, в: Политика, бр. 161, 18-24.05.2007;

20. (2007) „Скок в празното” (разговор с Димитър Гочев), в: Алтера 4/2007, 4-10;

19. (2007), „Пирандело не може да бъде изказан”, в: Седем, бр. 15, 18-24.4.2007;

18. (2007) „Отсъствието на усет за общност е нашата Голгота” (разговор с Деян Енев), в: Сега, бр. 80, 5.4.2007;

17. (2006) Анкета (разговор с Евелина Келбечева), в: Историята, населена с хора II, София, 2006, 233-247;

16. (2006) „За развоя на философската медиевистика в България” (разговор с Атанас Стаматов), в: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, хуманитарен факултет), том 6, 2006, 98-103;

15. (2005) “Цивилизация без религия?” (разговор с Александър Кьосев, Калин Михайлов, Иван Добчев, Калин Янакиев и др.), в: Християнство и култура, бр. 1/2005, 120-139;

14. (2004) „Социална валидност за българската драматургия“, в: Литературен вестник, бр. 41, 8-14.12.2004;

13. (2004) „Не може да се изолираш от света и да философстваш“, в: Огледалото, 8 / 2004, 42-44;

12. (2004) „Решаваньето на проблемот на МПЦ може да го врати православието на неговите автентични корени“, във: Форум, бр. 150, jули 2004, 84-91;

11. (2004) „Кентаври в Академията“ (разговор с Митко Новков), в: Култура, бр. 11/12.3.2004;

10. (2004) „Обичаме да гледаме назад и встрани – това е голямата ни трагедия“, в: Инсайд, март 2004, 30-31;

9. (2003) „Жед за откриванье на православниот духовен хоризонт“, в: Успение, 5 (2003), 7-16;

8. (2003) „Далекогледът – 14 години по-късно“ (разговор с Георги Лозанов, Недко Солаков и Христо Буцев), в: Култура, бр. 23/6.6.2003;

7. (2002) „Думата интелектуалец няма реално множествено число“, в: Дневник, бр. 241, 5.12.2002;

6. (2002) „Папата не е чудотворец, а световен политик“, в: Капитал, 1-10.5.2002;

5. (2001) „Продуктивността на различията“ (разговор с Бойко Пенчев), в: Литературен вестник, 2-8.5.2001;

4. (2000) „Схизмата и нейното пречупване в инсталацията“ (разговор с Диана Попова и Христо Буцев), в: Култура, бр. 50/51, 22.12.2000;

3. (1996) „Анкета“ в: Р. Таслакова, 25 въпроса. Анкети, София, 1996, с. 82-83;

2. (1995) „Светът гледа с респект българските философи“ (разговор с Митко Новков), в: Черноморски фар, бр. 210, 11.8.1995;

1. (1993) „За думите и мълчанието“ (разговор с Цочо Бояджиев и Димитър Вацов), в: Литературен вестник, 20-27.12.1993.

 

₪ ₪ ₪

Дискове

2. (2009) „Свободата на волята” („Професорското каре” с Ц. Бояджиев, К. Янакиев, В. Градев) – 54229(1-2)/14.05.2009,  в: Християнство и култура, бр. 5/2009 (пролет);

1. (2009) „Съвест – угризение – прошка” („Професорското каре” с Ц. Бояджиев, К. Янакиев, В. Градев) – 5404/19.02.2009,  в: Християнство и култура, бр. 2/2009 (зима).

 

₪ ₪ ₪


 

Advertisements