Skip to content

Тома от Аквино: Сума против езичниците, книга първа

07/01/2013

Summa contra gentiles pars 1Излезе на български език първа част от втората Сума на Тома от Аквино, Сума против езичниците, превод от латински Цочо Бояджиев, Фондация „Комунитас“, С. 2012, 240 стр.

₪ ₪ ₪

„Писана в продължение на цели седем години (1258-1265), Сума против езичниците или още Книга за истината на католическата вяра срещу заблужденията на езичниците, е вторият по значение „богословски свод“ на св. Тома от Аквино. Наричат я „Малката сума“, за да я разграничат от монументалното му съчинение Сума на теологията (1266-1273) – мащабна катедрала на мисълта, истински интелектуален шедьовър на латинската схоластика, където всеки аспект на християнското Откровение наистина намира място в архитектониката от въпроси, опровержения и аргументи, изложени на близо десет хиляди страници (творбата си остава незавършена). […] Безспорно, „Малката сума“ на първо място се стреми да опровергае някои сериозни заблуди на епохата, най-вече дело на такива коментатори на Аристотел като арабина Ибн Рушд, познат с латинското име Авероес (1126-1198), или евреина Моше бен Маймон, известен като Маймонид (1138-1204). „Малкият свод“ на Тома от Аквино със сигурност е мислен като наръчник за католическите мисионери в техния сблъсък с исляма, ала по своя обхват и техника на аргументацията творбата многократно надхвърля подобна задача. Съвсем логично е Сумата да е насочена към най-елитните кръгове в тогавашните университети, където, както изглежда, е имало немалко errantes – заблудени или повлияни от учението на авероизма, които противопоставят истините на разума и истината на вярата. […]

Перспективата, която разкрива пред читателите си „Малкият свод“ на Тома от Аквино, се припокрива изцяло с това, което днес разбираме под термина „апологетика“. Без, разбира се, съдържанието, изложено в подобна аргументативна схема, да губи нито от тайната, нито от философската си достоверност.“

Тони Николов

₪ ₪ ₪

Съдържание

Малкият свод на вярата

Каква е длъжността на мъдреца
Какво е намерението на автора в това произведение
Кой е начинът, по който може да бъде разкрита божествената истина
Истината за божествените предмети, постигана от естествения разум, подобава да бъде предоставяна на човеците по вяра
Онова, което не може да се изследва разумно, подобава да бъде предоставяна на човеците по вяра
Съгласието с дадените по вяра неща не е лекомислие, макар те да са отвъд разума
Истината на разума не противоречи на истината на християнската вяра
Как се отнася човешкият разум към истината на вярата
За реда и начина, по който постъпваме в това произведение
За мнението на онези, според които не може да бъде доказано, че Бог съществува, тъй като това е известно от само себе си
Отхвърляне на предходното мнение и опровергаване на приведените аргументи
За мнението на онези, според които съществуването на Бога не може да бъде доказано, ами се поддържа само по вяра
Разумни доказателства за съществуването на Бога
В богопознанието трябва да вървим по пътя на отстраняването
Бог е вечен
В Бог няма страдателна способност
В Бога няма материя
В Бога няма съставност
В Бога няма нищо насилствено или противоестествено
Бог не е тяло
Бог е Своята същност
В Бога са едно и също битието и същността
В Бога няма акциденция
Божественото битие не може да бъде обозначено чрез прибавянето на някаква субстанциална отлика
Бог не е в някой род
Бог не е битието като форма на всички неща
Бог не е формата на някакво тяло
За Божието съвършенство
За подобието на творенията с Бог
Кои имена могат да бъдат изказани за Бога
Съвършенството на Бога и множествеността на названията му не отричат неговата простота
Нищо не се изказва еднозначно за Бога и другите вещи
Не всички названия се изказват за Бога и творенията в напълно различни значения
Изказваното за Бога и за творенията се изказва аналогично
Многото изказвани за Бога названия не са синоними
Как интелектът ни формира изказване за Бога
Бог е благ
Бог е самата благост
В Бога не може да има зло
Бог е благото на всяко благо
Бог е висшето благо
Бог е един
Бог е безкраен
Бог е мислещ
Мисленето на Бога е неговата същност
Бог не мисли чрез нищо друго, освен чрез същността си
Бог мисли себе си съвършено
Бог познава най-първо и само по себе си единствено самия себе си
Бог познава различното от него
Бог познава в собствен смисъл всички неща
Разсъжденията по въпроса как така мислените неща са в божествения интелект
Решение на предходното затруднение
Как едната и проста божествена същност е собственият първообраз на всички умопостигаеми неща
Бог мисли всички неща едновременно
Божието познание не е по предразположение
Божието познание не е дискурсивно
Бог не познава чрез съчетаване и разделяне
От Бога не се изключва истината на прогласеното
Бог е истината
Бог е най-чистата истина
Божествената истина е първата и висша истина
Аргументите на онези, които искат да отрекат, че Бог познава отделните неща
Последователността, в която трябва да говорим за божественото познание
Бог познава отделните неща
Бог познава несъществуващото
Бог познава отделните бъдещи случайни събития
Бог познава движенията на волята
Бог познава безкрайното
Бог познава малоценното
Бог познава злото
Бог е желаещ
Волята на Бога е неговата същност
Първото пожелано от Бога е божествената същност
Пожелавайки себе си, Бог пожелава и останалите неща
С едно волево действие Бог пожелава себе си и останалите неща
Множествеността на пожелаваните неща не отрича божествената простота
Божествената воля се разпростира върху отделните добри неща
Бог пожелава също нещата, които все още не са
Бог по необходимост пожелава своето битие и своята благост
Бог не по необходимост пожелава различното от себе си
Аргументи за несъобразностите, получаващи се, ако Бог не пожелава по необходимост различното от себе си
Бог пожелава другото по условна необходимост
Божията воля не се насочва към само по себе си невъзможното
Божествената воля не снема случайността на нещата и не им налага безусловна необходимост
За божествената воля може да бъде посочено разумно основание
За божествената воля не може да има причина
В Бога има свободно произволение
В Бога няма страсти
Това, че Бог се наслаждава и радва, не противоречи на божественото съвършенство
В Бога има любов
В какъв смисъл в Бога се полагат добродетели
В Бога има морални добродетели, свързани с действията
В Бога има теоретични добродетели
Бог не може да пожелае злото
Бог нищо не ненавижда и не му подобава да мрази каквото и да било
Бог е жив
Бог е своят живот
Животът на Бога е вековечен
Бог е блажен
Бог е своето блаженство
Божественото блаженство е съвършено и неповторимо, и то надхвърля всяко друго блаженство

Advertisements

Коментари са забранени.